Европейските съюзници трябва да поемат своя дял от колективното бреме на НАТО и да покажат готовност да се погрижат повече за защитата на Европа. Това се отбелязва в статия на външните министри на страните от Ваймарския триъгълник – Аналена Бербок, Радослав Сикорски и Стефан Сежурне, публикувана в „Политико“.
Преди 75 години беше подписан основният договор на НАТО във Вашингтон с цел гарантиране на сигурността на територията, безопасността на хората и запазването на общите ценности като лична свобода, права на човека, демокрация и върховенството на закона.
С течение на годините НАТО стана най-успешният отбранителен съюз в историята, който осигурява свободата на 32 страни членки в Европа и Северна Америка.
Обаче днес тези ценности са подложени на изпитание като никога преди.
Русия не само води неоправдана и агресивна война срещу Украйна, но и президентът Владимир Путин явно застрашава имперските си амбиции извън Украйна, обръщайки гръб на години на сътрудничество и нарушавайки европейския мирен ред.
Ето защо, докато отбелязваме годишнината на НАТО, не бива да забравяме, а по-скоро трябва да осъзнаем, че бъдещето на нашите деца може да бъде определено от този момент.
През последните две години Европа и Северна Америка се събраха и се съгласиха срещу руската агресия, подкрепяйки Украйна с над 200 милиарда евро помощ. ЕС и неговите членки предоставиха почти две трети от общата помощ за Киев досега.
Подкрепата ни за Украйна трябва да продължи и да бъде силна колкото е необходимо.
Помагаме на Украйна да защити свободата и сигурността си, но също така инвестираме и в собствената си отбрана в Европа. Не трябва да забравяме, че днес Украйна е атакувана, а утре може да е друга част на Европа. Русия продължава агресията си и няма планове да спре в близко бъдеще.
Така че, на 75-ата годишнина на НАТО, повтаряме основния принцип на Алианса: атака спрямо един от нас е атака спрямо всички. Един за всички, всички за един. Заедно ще защитаваме всеки сантиметър от територията на НАТО и ще бъдем обединени срещу всяка бъдеща руска агресия.
През годините Путин разпространява лъжи за НАТО като заплаха за Русия. Всъщност нациите се присъединяват към НАТО, защото се чувстват заплашени от Русия. Финландия и Швеция в началото бяха неутрални, но след руската агресия те избраха свободно да се присъединят към нас.
За да имаме мир в Европа, трябва да спрем руския империализъм. Не можем да допуснем „сиви зони“, защото Путин ги разглежда като каница за нарушаване на териториалната цялост и използване на военна сила. Неговата агресия в Украйна показа, че политиката на отстъпки към Русия е наивна.
Затова европейските съюзници трябва да поемат своя дял от отговорността на НАТО и да покажат готовност да се грижат повече за защитата на Европа. Трансатлантическата общност продължава да бъде основата на нашата сигурност, а ние, европейците, трябва да се справим с някои от кризисните аспекти, които станаха ясни през последните месеци и години:
- пропуски в способностите;
- готовност на военните сили;
- производствена способност;
- логистика;
- стандартизация;
- оперативна съвместимост.
САЩ взеха по-голяма отговорност в НАТО, но колективната защита е общо усилие. Подчертаваме важността на по-силна и по-способна европейска отбрана, която да бъде комплементарна и оперативно съвместима с НАТО.
За да поемем по-голяма отговорност за сигурността ни, европейските съюзници трябва да предприемат следните действия:
- Предишното заделяне на поне 2 процента от БВП за отбрана е необходимо и основно изискване. Нека уверим се, че използваме финансите си стратегически – основно за развитие на силите и способностите, нужни за колективната отбрана.
- Трябва да максимизираме индустриалния потенциал на континента, за да увеличим военните сили, производството и да постигнем икономии от мащаба. Нашите отбранителни промишлености са от ключово значение за това.
- Инвестираме в бъдещи технологии, за да запазим технологичното си предимство и да запълним пропуските във военните ни способности.
Много от тези инструменти вече са налице, като Европейския фонд за отбрана и Европейския механизъм за подкрепа на мира. Ние трябва да използваме тези възможности за укрепване на европейската отбранителна технологична и индустриална база.
И така, на 75-годишнината на НАТО, ние сме решени: свободата и сигурността на бъдещето изискват модерен и мощен трансатлантически съюз.
Като европейци, ние сме готови да изпълняваме тази роля.
*Аналена Бербок е федерален министър на външните работи на Германия. Стефан Сежурне е министър на Европа и външните работи на Франция. Радослав Сикорски е министър на външните работи на Полша.
Текстът е публикуван в „Политико“. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
