Напрежението между Турция от една страна и Гърция и Кипър от друга поставя в деликатна дапломатическа ситуациа Европейския съюз и НАТО. Противоречията могат да рефлектират не само върху кокретни държави, но и върху цяла Европа, ако, например, се разпадне спогодбата с Турция за бежанците. Коментар на ситуацията направи Весела Чернева /тук със съкращения/.
От 2016 г. Весела Чернева е главен директор „Програми“ и директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика. Преди това е директор на програма „Европа и съседи“ от 2013 г. От февруари 2010 г. до март 2013 г. Весела Чернева e говорител на Министерство на външните работи.
Директор е на българския офис на Европейския съвет за външна политика от 2008 г. и програмен директор в Център за либерални стратегии от 2003 г. От 2004 до 2006 г. работи като секретар на Международната комисия за Балканите, председателствана от Джулиано Амато; наблюдаващ редактор на сп. „Foreign Policy – България“ от неговото създаване през април 2005 г.
От 2000 до 2003 г. Весела Чернева е работила като политически секретар в българското посолство във Вашингтон, САЩ, а преди това е била референт за Германия в Министерството на външните работи, София, България.
Весела Чернева е Магистър по политически науки от университета в Бон, Германия.
Напоследък наблюдаваме повишена честота на инцидентите между Кипър и Турция в Средиземно море и Гърция и Турция в Егейско море. Каква е причината?
По отношение на Кипър Турция на няколко пъти се опари. Помним, че когато Кипър стана член на ЕС, имаше, така да се каже, негласно съгласие, че ще се стигне до някакво разрешение на Кипърския въпрос, което да включва и кипърските турци. До такова решение никога не се стигна, включително и в последния кръг от преговорите, който се провали в края на миналата година. Затова Турция много остро реагира по отношение на Северен Кипър, вкл. на изследванията за нефт, които правят сега италианската фирма „Ени“ и „Ексон Мобайл“. Всъщност това е причината за сблъсъците там.
Спорът с Гърция е стар и стълкновения е имало често и в миналото. В момента картината се влошава от факта, че двама гръцки военни са хванати и задържани на турска територия. Това придава допълнителен драматизъм на контактите в Егейско море. Пак казвам, изострянето на отношенията между Турция и страна – членка на ЕС, в този случай Гърция, не помага за постигането на обявеното затопляне.
Възможно ли е и до каква степен напрежението между Гърция и Турция да прерасне в реален военен сблъсък?
Не е възможно. Мисля, че това е само дрънкане на оръжие.
Как виждат ситуацията в ЕС и НАТО и какви мерки могат да се вземат за деескалация на противопоставянето?
От една страна ЕС, разбира се, не може да не бъде солидарен с Гърция и Кипър и тази солидарност бе изразена вербално, включително на Европейския съвет. Същевременно срещата ЕС – Турция ще се състои, което означава, че ЕС е склонен по-скоро да даде шанс на тези отношения, вместо да прави крачка назад и да премине в състояние на тиха конфронтация.
По отношение на НАТО ситуацията е дори по-сложна, защото Кипър не е страна-членка на алианса, но Турция е. Същевременно 6-и американски флот приближи Кипър, за да опази платформите на „Ексън мобайл“, т. е. да се защити в случая страна, която не е членка. Мисля, че ситуацията вътре в НАТО, вследствие на тази криза, е вероятно влошена и тове ще се отрази не само на локалния конфликт, но и на способността на блока да взема колективни решения и по други въпроси.
Има ли някаква възможност в бъдеще Турция да напусне НАТО във връзка с конфронтацията?
Не, Турция няма интерес да напуска НАТО, а да стои на тази маса, да участва в разговорите и да ги блокира, ако е нужно. Тя е необходима на НАТО и този дипломатически баланс ще бъде много труден. Възможно е в някакви ситуации алиансът да бъде парализиран.
Има ли конфронтацията между Турция от една страна и Гърция и Кипър от друга някакво влияние върху българската външна политики и отношенията ни със съседите?
Нека не преувеличаваме значението за нас на тези два, можем да кажем, вече втръснали ни конфликта. Важното е какво е отношението на ЕС с Турция. Отношенията може да са в областта на търговията, енергетиката, сигурността, борбата с тероризма и др., т. е. в много голяма палитра, и България трябва, като част от ЕС, да търси своите възможности. Ситуацията няма скоро да се подобри, може дори да се влоши, но състоянието на „студена война“ някак си не помага, особено когото имаш обща граница. За България няма казус в отношенията между Турция, Гърция и Кипър. България трябва да търси своите възможности в отношенията с Турция по линните, които изброих. Нашата страна е сред най-заинтересуваните в съюза тези възможности да бъдат оползотворявани.
Трябва да се подчертае, че притеснителното в конфликта с Кипър е, че става ясно, че има сили в Турция, които искат да саботират сближаването с Европа. Нашата реакция трябва да е колкото може повече да се помага за това сближване.
