Сподели

Велизар Шаламанов е роден през 1961 г. в Карлово. Завършва Висшето народно военновъздушно училище в Долна Митрополия. След това става доктор по кибернетика в Киев, а от 1998 г. е доцент по автоматизирани системи за управление. През 1995 г. завършва Военната академия в София. Освен това е учил в САЩ, Германия и в Европейския център за изследвания по сигурността „Джордж Маршал“. От 1998 до 2001 г. е заместник-министър на отбраната и член на Съвета по сигурността към Министерски съвет. Шаламанов е един от авторите на „План 2004“ за преструктуриране на българската армия. От 2009 г. е Директор по сътрудничество с нациите в Агенцията на НАТО по Консултации, командване и управление. През 2012 г. е назначен за директор по сътрудничество с потребителите в обединената Агенция за комуникации и информация на НАТО. Бил е министър на отбраната в служебното правителство на Георги Близнашки.


Премиерът Кирил Петков заяви, че българската стратегия по въпроса с напрежението по границата с Украйна ще бъде изградена на база на българската армия. Може ли да разчитаме на нея, имайки предвид дългогодишното ѝ занемаряване? Имаме ли достатъчно обучени военни и необходимата техника?

В годишните доклади в сферата на отбраната ясно се казва, че, независимо от усилията на военнослужещите, все още основната техника е стара и има некомплект от военнослужещи. Освен това се констатира висока зависимост от Русия, както и недостигане на целите за оперативна съвместимост. Това е сериозно предизвикателство и е важно, че сега преодоляването му се превръща в приоритет. Искам да отбележа, че в предния парламент ние поискахме разискване по този въпрос и по решение на НС има доклад, внесен от Министерски съвет, за състоянието на способностите, проблемите и начина за тяхното преодоляване. Този доклад е много важна първа стъпка към преодоляването на слабостите, които са налице в момента.

Военният министър съобщи, че българската армия може да участва в учения на НАТО с батальон от максимум 1000 души. Не е малко това и колко български военни са се включвали в предишни подобни учения?

Участието в учения на НАТО от страна на Българската армия винаги е било ограничено, когато те са извън наша територия. Съображенията са предимно липса на достатъчно техника и средства. Възможността да бъде подготвена батальонна бойна група, която е изцяло според изискванията на Алианса ще е стъпка напред. Нека си припомним, че още преди двадесет и пет години българското правителство много смело реши през март 1997 г. да инвестира 100 млн. лв. и да подготви една механизирана бригада, която да отговаря изяло на стандартите на НАТО и да има готовност за участие в операции в бъдеще. Тази цел още не е постигната, както и много други цели, които сме си поставяли в процеса на военно планиране. Очаквам решението да бъде изпълнено с капацитета на нашата отбранителна индустрия и това, което вече е закупено в армията, а то не е малко. Това, което сме получили от САЩ като военна помощ също не е малко, просто трябва да бъде интегрирано по най-добрия начин.

Можем ли да сложим някакви рамки за докомплектуването на българската армия? Колко време ще е необходимо за това?

В коалиционното споразумение е предвидено тази година да бъде внесена комплексна всеобхватна инвестиционна програма с инвестиционен механизъм, който да гарантира финансовото ѝ осигуряване извън ограничението на годишните бюджети. Възможно е това да стане в рамките на пет години. Такава беше и Националната програма България в НАТО и европейската отбрана 2020, която правителството прие 2014 г., но, за съжаление, тя беше отменена през 2015 г. Превъоръжаването закъсня и пое по пътя на частични решения. Има възможност всичко това да бъде преодоляно. Искам много ясно да подчертая, че българската армия може да се развива ефективно само като част от структурата на силите на НАТО. Участието в многонационални формирования и учения, както и разполагане на многонационални сили на наша територия, когато обществото ни има готовност за това, е най-доброто решение за националната ни сигурност и отбрана.

Хората остават с впечатлението, че правителството не им казва всичко. Голяма част от информацията за намеренията на НАТО получаваме от чуждестранната преса. От там научихме и за военната техника, която се планира да бъде позиционирана на наша територия. Редно ли е това и няма ли да изиграе лоша шега на управляващите?

Това не е редно и ще изиграе лоша шега на управляващите. Нека да припомня, че когато се взе най-важното решение за реформа на българската армия през 1999 г., с приемане на военна доктрина и План 2004, това беше свързано с широко обществено обсъждане и търсене на съгласие в обществото, в Парламента и със съюзниците. Искаме или не, България участва във взимането важните решения на НАТО и писменият отговор, който беше връчен и от страна на НАТО на Руската федерация, включва много важни неща, които, за съжаление, не бяха споменати в парламента. Всички тези неща не са секретни и са част от българската позиция, защото позицията на НАТО се приема с подкрепата на България.

Според специалисти, ако избухне война по границата на Украйна, НАТО ще разчита на България, Турция и Румъния. Какво очаква Алианса от страната ни и може ли България да реши да не приема чужди войски на територията си?

България има право да вземе всяко едно решение, което правителството предложи и парламента одобри. Важно е да се работи за деескалация и недопускане на конфликт. Ако все пак той бъде запален от страна на Русия, ние трябва да вземем всички мерки той да не бъде пренесен, по един или друг начин, на територията на страна от НАТО и съответно, в рамките на националните и общи решения в НАТО, да подкрепим Украйна. Подкрепата на суверенитета и териториалната цялост на Украйна за правото ѝ на свободен избор е подкрепа и защита на нашите ценности и тези на наш близък и ценен партньор, макар и да не е член на Алианса.

Във вчерашното извънредно заседание на Народното събрание чухме главно това, че България е длъжна да бъде достоен партньор на НАТО. Не чухме обаче какво иска страната ни? Може ли да се твърди, че е възможно да изпълним задълженията си към Алианса, но без особено желание?

Официалният девиз в НАТО е „Ние сме НАТО“. Това значи, че ние не сме партньор на НАТО, а част от него.  Алианса отчита и защитава интересите на България. Степента на отчитане на тези интереси зависи от яснотата и категоричността нашите позиции. Ще припомня кризата в Сирия. Тогава, независимо от това, че турската армия е добре въоръжена и подготвена, Турция поиска и получи помощ от НАТО с комплекси „Пейтриът“ и задействане на системата на противоракетна отбрана, с цел да не се допуснат случайни ракетни удари да поразят обекти на територията на Турция. Това е само пример. Трябва да бъдат взети всички мерки за защита, дори и от случайни инциденти, когато има конфликт в близост до България. Нека не забравяме, че първа точка в предложенията на НАТО е деескалация и то свързана с изтегляне на руските сили от Молдова, Грузия и Украйна, въвеждане на мерки за контрол на въоръжението, за прозрачност на ученията, както и за намаляване на риска, особено по въздух и море, чрез обмен на информация, наблюдение и отваряне на всички възможни горещи линии между военни и цивилни. Това трябва да бъде основната цел.

Бихте ли обяснили на читателите ни какво значи отбранителен пакт, какъвто е НАТО и имало ли е случай, в който да окупира нечия територия или да атакува?

За първи път в историята на Алианса член 5-ти се задейства след терористичните актове през септември 2001 г., когато се изпращат сили и в Средиземноморието и се подсилва въздушното наблюдение на САЩ. Това е с цел отбрана. Естествено извън член 5-ти НАТО е участвало в операции като тази в Афганистан. Всички действия, които Алиансът е предприемал, включително и въздушните удари в Косово, са били в отговор на агресия и драматично нарушаване на сигурността на европейския континент и пряка заплаха срещу страни от НАТО, както и рискове, които не могат да бъдат преодолени по друг начин, освен с използване на военна сила. Ситуацията в Косово, например, възникна след провала на преговорите в Рамбуйе и започналото етническо прочистване от сръбските сили в автономно Косово.

С какво Русия може да навреди на Родината ни при евентуално драстично влошаване на дипломатическите отношения?

Най-голямата зависимост е в сферата на енергетиката. Ако Русия реши да навреди на България, има инструменти в тази сфера. Освен това все още сме имаме зависимости в отбранителната сфера, които трябва да бъдат прекратени максимално бързо. Това засяга и самолетите МИГ 29, СУ 25 и някои зенитно-ракетни комплекси. От там нататък възможните негативни последствия са преди всичко в икономически план. За мен най-притеснително е използването на неконвенционални средства като хибридни заплахи, кибератаки, чрез които може да бъде отслабена стабилността и устойчивостта на държавата ни. Необходимо е да вземем превантивни мерки в това отношение. Предложението на НАТО е много ясно. То е насочено към деескалация и специално въпросите, свързани с киберсигурността и хибридните атаки. В дневният ред на НАТО вече е и сигурността в космоса и неизползването му за военни цели и унищожаване на инфраструктурата, която е критично важна за гражданския живот и икономиката. Това са все въпроси, които трябва да бъдат изчистени. Ако обаче не бъдат изчистени, може да остават рисковете от агресивни действия на Русия в тези области.

Има ли реална опасност от война или това е само демонстрация на военна мощ и решителност?

Вероятността е малка, но реална опасност има, тъй като в изминалите години е имало такъв тип военни действия в Грузия и Украйна и др. Всеки път, когато се струпа голямо количество войски, съществува потенциален риск от тяхното използване. В случая рискът е по-висок от когато и да е било след края на Студената война. Трябва да се работи за намаляване на риска и предотвратяване на такъв тип ситуации чрез укрепване на доверието, прозрачност на ученията и контрол на въоръженията. Необходимо е и повишаване на отбранителния ни потенциал, както и ясни, възпиращи действия по отношение на всяко мислене в посока използване на сила в международните отношения.

Материалът е на debati.bg

Коментари