Начало Водещи Арнолд Зомерфелд – човекът с 84 номинации за Нобелова награда

Арнолд Зомерфелд – човекът с 84 номинации за Нобелова награда

654
Сподели

Арнолд Йоханес Вилхелм Зомерфелд е един от най-влиятелните физици на всички времена – и заради собствените си постижения, но и заради това, че много от учениците му по-късно стават суперзвезди в областта на науката. Четирима негови докторанти взимат Нобелова награда, а по-късно и трима други аспиранти получават наградата, пише Chronicle.

Арнолд е роден на 5 декември 1868 година Кьонигсберг, Източна Прусия, и започва кариерата си като изучава математика и физически науки в Университета в Кьонигсберг, където става и доктор на 24 октомври 1891 година. След докторантурата си отива в задължителната тогава казарма, където се уволнява през 1893 година, но продължава да служи още 8 години.

През 1906 година Зомерфелд е ръководител на катедрата по приложна математика в Кралския технически университет в Аахен, където създава теорията си за хидродинамиката. В Аахен той е и ментор на Питър Дебие, който ще получи Нобелова награда по Химия за „прионоса му към изучаването на молекулярните структури“.

По-късно Зомерфелд заема позицията директор на новия Институт по теоретична физика към Университета в Мюнхен. Там обучава Уорнър Хайзенберг, който ще спечели Нобел (1932) по Физика за „създаването на квантовата механика“.

Алберт Айнщан казва на Арнолд: „Това, за което най-много ви се възхищавам, е че сте изградили като от пръст толкова много млади таланти“.

Макс Борн: „Арнолд е един от най-ярките представители на прехода от класическата към модерната теоретична физика. Той е лидер на новото поколение учени, а способността му да предава идеите си чрез устна и писмена реч го прави невероятен учител.“

През 1918 година Зомерфелд става председател на Германското физическо общество – позиция преди това заемана от Айнщайн.

За нещастие, антисемитските настроения в Германия по това време карат много от колегите и учениците му да напуснат държавата.

Нацизмът разрушава научния потенциал на Германия и затова Сомерфелд продължава да преподава до 1947, много след обичайната възраст за пенсиониране 65.

Той би се пенсионирал по-рано, още през 1936 година, като на негово място ще застане Уорнър Хайзенберг. Нацистите обаче смятат и двамата за „симпатизанти на евреите“ и назначават незавършения антисемит Вилхелм Мюлер за професор по теоретична физика, въпреки че Мюлер дори не е теоретичен физик. По-късно той е свален от длъжността през 1945 година като част от денацификацията след Втората светована война.

Сред многобройните му награди са медал „Макс Планк“, медал Лоренц и Оперният медал, а той е член на Кралското общество, Националната академия на науките на САЩ, Индийската академия на науките и Академията на науките на СССР.

Той е и номинират рекордните 84 пъти за нобелова награда, но не печели нито веднъж.

След него е Ото Щерн, 82 пъти, но през 1943 година печели наградата. Номинациите за физика на Арнолд са през 1917, 1918, 1919 (два пъти), 1920, 1922 (четири пъти), 1923 (два пъти), 1924, 1925 (шест пъти), 1926 (три пъти), 1927 (три пъти), 1928 (три пъти), 1929 (девет пъти), 1930 (четири пъти), 1931 (два пъти), 1932 (пет пъти), 1933 (осем пъти), 1934 (шест пъти), 1935, 1936 (два пъти), 1937 (осем пъти), 1940, 1948, 1949 (три пъти), 1950 (три пъти) и 1951 (четири пъти).

Сомерфилд умира на 26 април 1951 година, на 82, след инцидент, докато се разхожда с внуците си. По това време той има много отслабен слух и не чува виковете преди да стъпи на улицата пред приближаващ камион. Два месеца по-късно ученият почива от раните си.

Коментари