Антоний Гълъбов
Доц. Антоний Гълъбов
Антоний Гълъбов е роден на 30 януари 1964 г. в София. Завършва Социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в София през 1989 г. Той е доктор по социология с дисертация на тема „Етническа идентичност и етнически конфликти“.
Гълъбов е експерт на Асоциация „Прозрачност без граници“ (1998-). Член на Управителния съвет на Международната асоциация за културна политика Ubuquite Culrure(s) – Париж, Франция (2003).
Основател и член на Българско общество за индивидуална свобода БОИС (2003).

 

Каква е прогнозата Ви за резултатите от общинските избори? Възможно ли е те да ни изненадат с появата на нови влиятелни политически сили и играчи?

Нека да кажем, че засега предстоящите местни избори интересуват само партийните щабове и кандидатите, гражданите изобщо не мислят за избори още. Онова, което е много видимо, е че се търсят формули и възможни бъдещи съюзи. Тестват се някакви споразумения, вътрешни движения. Те са много видими в лявото политическо пространство, но в не много по-малка степен – и в дясното. Изобщо, като че ли, партийните централи имат намерение да използват тези избори за две неща: за анонсиране на своите амбиции за централната власт и за тестване на възможни съюзници.

Поне, засега, аз не виждам никакво желание да се води сериозен разговор, нито за правомощията на местната власт, нито за това, което може да се подобри при управлението на общините.

Така че, партийният хоризонт е този. Но това са две различни оптики – едната се опитва да проектира на национално равнище местните избори, преди всичко, фокусирайки вниманието върху големите градове и столицата; другата перспектива е местната – там, където хората се познават и могат да преценят дали някой, който си търси работа, се явява на всички видове избори или става дума за сериозна идея и политически проект.

Знаете, една тема разделя обществото напоследък – изборът на главен прокурор. Имаше няколко протеста против тази кандидатура, имаше и контрапротести. Възможно ли е изборът на главен прокурор да повлияе негативно на изборните резултати на ГЕРБ?

Може би не пряко и не директно. Всъщност, аз не разбрах докрай защо тези протести намериха място, защото имаше достатъчно време да бъдат номинирани други кандидати. Това, че правителството оттегли възможността си през министъра на правосъдието да номинира кандидат, беше, за да не се конфронтира с общността на прокурорите и следователите, която за първи път, като че ли, застава зад прокурор.

Досега ние не сме имали главен прокурор, който да е бил прокурор. Нито един от досегашните ни главни прокурори не е влизал в съдебна зала като прокурор. Така че, в това отношение, процедурата беше ясна за всички.

Ако имаше достатъчно желание, достатъчно добре организирани интереси в това отношение, те можеха да лансират своя кандидатура. Да, наистина, ситуацията в момента изглежда малко нелепо, тъй като има само един кандидат.

Но, така или иначе, има само един кандидат, тъй като никъде другаде явно не възникна готовност за предлагане на алтернативна кандидатура.

А иначе, ГЕРБ, без всякакво съмнение, ще има по-слаб резултат от предишните избори, но това се дължи не само на процедурата за избор на главен прокурор, има естественото износване във властта. В крайна сметка, това правителство, независимо от добрите икономически резултати, понася много тежки удари. Така че, в това отношение, няма как това да не се отрази в нагласите на избирателите.

Но, засега, това е по-скоро разсъждение в партийните централи, отколкото нещо, за което хората си говорят. Аз смятам, че все още хората не са готови за предизборни страсти.

Възможно ли е тези избори да станат повод за нови парламентарни избори?

По принцип няма пряка връзка между едното и другото. Винаги местните избори, като междинни избори, са показателни за това, доколко са устойчиви политическите връзки.

Напълно сигурно е, че дори ГЕРБ да има по-слаб резултат, форматът на сегашната управляващата коалиция не се явява по същия начин никъде другаде. Така че, не можем да измерим някакво общо отношение към управляващата коалиция. А напротив, коалиционните партньори на ГЕРБ влизат понякога в доста странни предизборни коалиции. На свой ред ГЕРБ вече се явява за втори път в коалиция. Така че директната преценка на това, дали става дума за загуба на масивна електорална подкрепа, или не, е трудно да бъде направена.

Но, разбира се, ще продължим да си говорим за предсрочни избори, както го правихме и през миналата година. Много вероятно е, ако резултатите от местните избори са достатъчно стабилни и убедителни за ГЕРБ, това да им осигури една следваща година, в която да могат да се подготвят по-добре за редовни парламентарни избори.

Забелязвате ли напрежение в българското общество. Сякаш то е разделено по всички въпроси – за избора на главен прокурор, за ориентацията на България на изток или на запад, да се отнемат ли или не вече завоювани демократични постижения. Смятате ли, че това е свързано само с изборите или в България започва нов политически процес, различен от този през последните 30 години?

Имаме елементи на нова ситуация, най-малкото заради няколко неща.

На първо място, обикновено сме свикнали да мислим политическото участие през позитивни форми. През последните няколко месеца имаме зачестяващи опити за използване на негативни форми на политическо участие. Имам предвид всякакъв вид саботажи, опити за провокиране на институциите, включително хакерските атаки към институциите. Това е нещо сравнително ново за българското общество. Както критиката на толкова много хора спрямо казуса с ул. „Граф Игнатиев” в София, така и много други елементи на подобен тип твърдо противопоставяне. Засега то е индивидуално, но така или иначе това променя средата.

Второто важно нещо е в общата загуба на легитимност на  политическите партии. За съжаление на тяхно място не възникват нови типове отношение между политика и граждани. Не възникват нови политически субекти, които да се опитват да направят нещо различно от тези, които в момента са на терена. От там идва и усещането за известно обезвъздушаването на публичната среда, защото представителството определено е слабо, то е неефективно, а в същото време не възникват алтернативни модели, чрез които то да бъде компенсирано.