Адвокат Марин Марковски практикува от 1975 година, като опитът му е изключително голям с водеща специалност наказателно право. В активната кариера на адв. Марин Марковски са преминали най-тежките наказателни дела на територията на Република България. Това са престъпленията против личността, длъжностни присвоявания, безстопанственост, дела свързани с европейските фондове, данъчни престъпления, контрабанда.
Съветът на адвокатурите и правните общества в Европа отправи сериозни критики към българската прокуратура. В своя позиция, изпратена до българските власти, от Съвета изтъкват, че европейските ценности в България са сериозно накърнени като наблягат върху свободата, демокрацията, равенството, върховенството на закона и правата на човека. Последните два аспекта на критиката са в пряко отношение към работата и статута на адвокатите. Какъв е Вашият коментар?
Това не са толкова критики за забележка във връзка с проблемите, които има, а са поглед на европейските колеги за необходимостта от утвърждаване на авторитета на адвокатската защита. Не става дума само да се утвърждава знанието на обществото за естеството на работа, но е необходимо и за правосъдието. Адвокатската защита не е сама за себе си. Когато адвокатите имат много права, уважавани са и държавните институции се съобразяват с тях в рамките на закона – това утвърждава демократичните принципи и ценности. Освен това е абсолютно необходимо за наказателния процес. В държави, където адвокатите имат изключителни права – например в САЩ те могат да разпитват свидетели извън съдийските кабинети – това означава, че адвокатите ще могат да сочат доказателства в интерес на клиента. А интересът на клиента е свързан с добро правосъдие, като посочването на доказателство означава намирането на истината.
По традиция, особено след Девети септември, образът на адвоката е като на мошеник, който взема пари, мами хората и заблуждава съда. Това е литературен образ, но често се правят опити да бъде запазено, дори и в преценката на някои високопоставени представители на институции. Истината въобще не е такава. Всеки адвокат защитава в рамките на закона и това е в интерес на правосъдието.
Има една специална част, посветена на отношението на главния прокурор към адвокатите в страната. Според позицията той неглижира ролята на адвокатурата и не приема, че адвокатите са равнопоставени участници, когато се явяват в ролята на защитници на обвиняеми в наказателния процес. Това е сериозно обвинение. Вие като адвокат как бихте го коментирали?
Графикът ми е изключително интензивен и не следя изказванията на г-н Гешев. Това, което бих могъл да коментирам е, че когато един адвокат има права в рамките на закона, тогава, каквото и да се говори, той е адвокат с авторитет и е полезен и на правосъдието, и на клиентите си, и на истината в наказателния процес. Дори да има някакво, да кажем, неуважително отношение към адвоката, ако по закон той има право да разпитва клиента, да си назначи експертиза, това е важно. Знаете ли с какви некомпетентни експертизи се сблъсквам аз? И понеже следствието и прокуратурата плащат, тези експертизи решава делата. Адвокатът трябва да има право и той да си назначи експертиза, както и прокурорът. Те трябва да бъдат равнопоставени. Ето едно право на адвоката, което, ако го приемат по закон, правосъдието ще бъде много по-добро. Доброто правосъдие е не уважение към адвокатурата на думи или критики към нея на думи – то се състои в доказателства, които да почиват на основни принципи в наказателния процес:
- Да се намира истината;
- Това да става с най-малко репресия;
- Да става бързо;
- Да става по възможност по-евтино.
Първият принцип е с водещо значение, защото това е в основата на наказателния процес. Истината е необходима навсякъде, но тук е особено необходима и трябва да бъде намелена, защото иначе невинни хора започват да лежат по килиите и това е равно на лекарската грешка. Тук се съсипва свободата, там – здравето.
От Съвета на адвокатурите припомнят основополагащия принцип, че адвокатите не следва да бъдат идентифицирани с техните клиенти. В България явно не е така, като се изтъкват и няколко наказателни производства, образувани срещу адвокати. Чувствате ли се застрашени?
Аз лично не се чувствам застрашен, защото каквото и действие да предприема в съдебната зала, аз не се страхувам от никой, защото действията и изказванията ми са свързани със закона. На територията на републиката има някои съдилища, които си позволяват /неуважително отношение към адвокатите – бел. ред./. Не са много, но ги има. Има съдилища, в които се показва демонстративно неуважение към адвокатите, но това са само отделни съдебни състави. Ако един съдия се държи неетично и уврежда интересите на клиента, това е болезнено не за самочувствието на адвоката, а за клиента. Болката е и за правосъдието. Както съм казвал на колеги: когато мечката играе в двора на комшията, утре може да заиграе и в твоя двор. Никой не е застрахован от един наказателен процес и там трябва да има законност и почтеност.
Действително напоследък има адвокати, които са задържани. Това нещо е много опасно. Когато преди задържаха адвокати, се събирахме по 800 човека вътре в залата, без да крещим и да вдигаме лозунги. Само с присъствието си внушавахме респект на съда. Години наред не е имало задържани адвокати. Адвокати са били задържани за дребни нарушения. Никой адвокат няма задържан за убийство. Имаше един, на когото аз бях адвокат и го оправдаха, защото двама души бяха тръгнали да го убиват с камъни и да го давят в една река. Това тогава беше единственият казус със задържан адвокат. Това, което сега, за съжаление, се получава, е желание да се покаже, че адвокатите не са толкова авторитетни. Задържането под стража е само с цел да не се отклони. Може да има някакво основание, но докато не влезе в сила присъда, всеки е невинен и никой адвокат, след като му бъде повдигнато обвинение, няма да се крие. Така че това нещо е много опасно. Тук има вина и Адвокатския съвет, защото редно е в такива случай председателят да отиде при главния прокурор, не за да се меси в събирането на доказателства, тъй като това е работа на прокурорите и следователите, но с авторитет да застане и да каже: не бива да се задържат адвокати, защото орезиляването на адвокатурата е удар по демокрацията.
Друга критика е, че главният прокурор публично обявява лица за виновни, преди да е издадено съдебно решение. Доколко това е пречило на работата Ви като адвокат, защото сте бил и в момента също сте защитник на много известни, публични личности по знакови дела за страната?
Аз ще Ви споделя един случай с един друг главен прокурор, който го практикуваше много интензивно. Имаше едно изключително интересно дело, което избяга от погледа на журналистите и камерите, но то е и обществено дело. Съдиха хората от една филма, затова че са продали двигатели за трактори на Иран. Били сметнали, че тези двигатели ставали за двигатели и на танкове. Понеже смятали и че тези танкове ще отидат в Ирак, там са руските танкове, затова парламентът на Щатите направи максимум усилия тези, които са сключили сделката, да бъдат осъдени, и то много тежко. Какво значи американският парламент да каже „българите доставят двигатели за танкове на Иракската армия през Иран. Във Варна достоен военен съд ги оправда, след като и г-н Соломон Паси и г-н главният прокурор, който е изключителен специалист, се изказа по радиото, че това не бива да става и че ще се обжалва. Нагоре обаче потвърдиха присъдата. За съжаление понякога прокурорът темпераментно и от желание да покаже, че прокуратурата не бърка, си позволяват такова изказване. По мое дело обаче не съм имал никога такова изказване, в което г-н Гешев да каже, че моят клиент е виновен. Аз разбира се ще реагирам, но в съдебната зала, като кажа кротко, че докато няма присъда, влязла в сила, това не може да се твърди. Ако един главен прокурор каже „този е виновен“ преди делото да е приключило, това няма значение за опитния адвокат. Той като си представи добрите доказателства, какво значение има кой какво е казал. Съдията ще реши делото по доказателствата. Както виждате, сега Съюза на съдиите се обявяват против Гешев. Има едни боричкания, които на мен са ми неприятни. Имаме кирливи ризи, но не бива да ги перем публично, говоря за съда. Но в случая, когато главният прокурор се изкаже, това не пречи за правилното решаване на делото, което минава през доказателствата. Когато има доказателства, съдът ще осъди, когато няма доказателства – ще оправдае, дори да се изкаже главният прокурор. Това не е фатално за правосъдието, въпреки че е ясно, че не бива да става.
Нормално ли е хора без присъда да бъдат задържани по 8 месеца по арестите?
Много хубав въпрос, благодаря ви за него. Максималният срок на задържане у нас е 8 месеца. С разрешение на главната прокуратура може да се увеличава, но има определен таван. Това, което е написано в закона, е изключително опасно и вредно за доброто правосъдие. Ефективността в правосъдието се постига единствено по начин, утвърден в историята на правосъдието: великолепни закони, почтени съдии и опитни прокурори и адвокати. В една система всичките елементи трябва да бъдат добре подредени и организирани. Един от тях да не работи – не се получава.
За задържането щи ви дам пример. Делото „Индиго“. Тогава изпогазиха сума деца. Разпитаха над 300 свидетели. Имаше 70 експертизи. Понеже майките, милите, плачеха в Президентството, президентът, мисля, че Първанов беше, имаше личния ангажимент, интерес и желание да откликне. Той не може да влияе на делото, но и заради него делото приключи за 3 месеца.
Тук по едно наказателно дело се разпитват средно 20-30 свидетели, даже това е много. Един свидетел се разпитва до час и половина. 30 свидетели по 1,5 часа са 45 часа. Ако следователят разпитва дори 5 часа, а не 8, стават за разпити 10-15 дена. Следователно не е необходимо да има такъв максимален срок за задържане. Проучвал съм чужди законодателства – тук е най-големият, както и максимален срок за следствие по начало.
Нека да бъда коректен и към колегите – вещите много често си бавят заключенията, защото са им ниски хонорарите. Добросъвестните пращат навреме. Винаги има начин да се накарат вещите лица да работят в по-кратки срокове. Трябва да бъдат глобявани, но и да им се увеличи възнаграждението, защото един лекар , например взема за експертиза 150-200 лева. Работата е мъчителна, интелектуална, отговорна и много важна. Те си носят и наказателна отговорност. Трябва да бъдат добре платени, но трябва да има и текст: ако не предават заключенията навреме, да бъдат глобяван и да не бъдат викани за вещи лица. Следователно едно следствие в България може да приключи не за 8, а за 4 месеца. Това се отнася не само за задържаните, а и в останалите случаи.
Разследващите в практиката си се докосват до болката от престъпленията и при тях се получава нещо, което е психологически разбираемо – те са много темпераментни, когато започват да водят следствие срещу конкретен човек, но това трябва да бъде съчетано с разумния тон, който няма да попречи за разкриването на истината.
Какво правят те? Задържат го 6-7 месеца и ако не признава и нямат много доказателства, му казват: хайде да направим една спогодба по една процедура да не ходиш по съдилища, така че признай. Задържането в България е много често начин да се изтръгват самопризнания. Изтръгването на самопризнания означава Средновековие и НКВД по времето на Берия, Ежов и целия комплект, като почнем от Дзержински. Изтръгването на самопризнания е най-страшното нещо в наказателния процес. В България това предварително следствие е начин да се изтръгват самопризнания. Самопризнанието е нещо хубаво, но когато е свързано с доказателства. Когато не е, то е възможност да бъдат осъдени невинни хора. Следователно следствието трябва да е много по-кратко, отколкото е тук – два пъти по-кратко. Така се решава въпросът и със задържането. Освен това при доброто правосъдие от момента на извършване на престъплението до присъдата трябва да има кратък срок – хората да знаят: ето това се случи, ето я присъдата, независимо дали е оправдателна. Впрочем в България има 10% оправдателни присъди, а в Европа – 30. Обичам да се шегувам, че нашите прокурори са 3 пъти по-добри от европейските. На съдиите им трябва малко повечко смелост.
Може ли да стане така, че някой да стои 8 месеца и после да го пуснат без обвинения, какво става с такива хора?
Такива случай практически няма. Ако държат някого толкова, той е привлечен като обвиняем и накрая следствието приключва. Възможно е, но на практика е едно на хиляда, да се прекрати разследването, например поради невъзможност да се съберат доказателства, но са го държали, защото понякога такива излизат в последния момент. Но шансът е много малък. В такъв случай този човек има право на обезщетение, но тези случаи са в рамките на, както казват, пренебрежимата статистическа грешка.
При дългите задържания обикновено обвинението си влиза в съда. Например по делото на Луканов мой клиент, Русов, беше задържан 7 години и го оправдаха. Съдът е за това, за да разгледа доказателствата. Ето го Русов, който го обвиняваха за убиец на Луканов, беше 7 години задържан. Оправдателна присъда, върховният съд я потвърди, бе освободен и той сега си кара едно корабче, взема сума пари като обезщетение и си купи туристическо корабче. Обезщетението за 7 години задържане не е никак малко, но това са пари за това, че е бил в стрес, мъчителни пари, не пожелавам на никого да ги взема такива пари. Но се случва да осъдя успешно прокуратурата при оправдателни присъди. Тук вече е въпросът за квалификацията на прокуратурата и следствието.
Нека да е ясно: истината е като слънцето, въздуха и водата за всяка живо човешко същество. В медицината тя означава вярна диагноза и правилно лечение; в журналистиката значи, че хората ще са информирани какво става;, в политиката означава, че в мъглата далаверите и пиенето на финансова кръв са нещо много опасно; а истината в наказателния процес е съдбовна, защото невинни хора не бива да има в затворите. Бог да пази България!
