Янко Гочев е автор на изследването „Руската империя срещу България“, от 3 части. Това е първият строго научен опит за изясняване на отношенията между Руската империя и българския народ в периода 1455-1918 г., но без митове и комунистическа идеология.
Янко Гочев е роден в гр. Първомай. През 1996 г. завършва “ История“, а по-късно и „Право“.
Работи като юрист, но историята остава голямата му любов, интересите му са насочени към българската военна история и дипломация и международните отношения.
Автор е на тритомника „Руската империя срещу България“.
Какво ни донесе 9 септември и какво изгуби България на тази дата?
Безспорно това е една историческа дата в българската история, но нейното осмисляне трябва да бъде направено в контекста на всички исторически документи и извори. Трябва да отбележим, че тази оценка във времето е търпяла еволюция във връзка с политическата конюнктура в страната. Години наред, комунистическата власт, под чието влияние се пишат учебниците по история, определят тази дата като наистина важна и й дават оценка като на „народно въстание”. Това е изцяло политическа теза и доминира до 1971г.
След това се вкарва в употреба нова теза – за социалистическа революция, която постепенно също отпада. След 90-та година, когато има условия за по-свободен дебат, бавно българската историография стига до по-точно определение на тези събития, а именно – държавен преврат, извършен от т.нар. Отечествен фронт – политическа коалиция, създадена по поръчка на Москва още през 1942г.
Тази оценка също подлежи на корекция от гледна точка на прецизирането й. Събитията от 9.09.1944г. са реализация на старите великоруски или съветско-комунистически планове за пълно подчиняване на България до превръщането й в социалистическа република, нейното цялостно колонизиране, каквито планове има Сталин от началото на Втората световна война.
В началото на 1940г. Балканите, в това число и България, влизат в полезрението на двете най-силни тоталитарни държави, съюзници по това време – Германия и СССР. Още тогава България е притисната от двете страни, с предложения да влезе в Тристранния пакт, представен от Германия.
Действия в такава насока има и от Съветския съюз, който предлага сключване на пакт за взаимопомощ, като разчита на съдействието на българското правителството и натиска на комунистическата партия. Този пакт е отхвърлен от българското правителството, което преценява, че няма никакви гаранции, че ще се спазва българският суверенитет.
Оттам нататък съветските планове се променят. На 22.06.1941г. Германия и СССР започват междусъюзническата война. Реалният статут на България по време на войната е много особен – от 1 март 1941г. тя е член на Тристранния пакт – тоест, невоюващ съюзник на Германия, който поддържа редовни дипломатически отношения със СССР. В отделни периоди от войната е използвана и от двете държави за различни дипломатически мисии.
България на Балканите е единствената държава, която не е окупирана от германския Вермахт. България е съюзна на Германия държава, която се управлява от собствено правителство. Това е коренно противоположен статут на съседните държави Гърция и Югославия. България има особен статут и затова не може да бъде обвинявана в никакви антисъветски действия. Ако има такива, те са хвърлени в съветската историография по-късно, за да се оправдае съветската окупация, започнала с нахлуването на съветската армия на 8 септември 1944г.
В този дълъг период на развитие на войната на Балканите, България с особения си статут – невоюващ съюзник на Германия, който не изпраща войски на Източния фронт. Този статут обаче не се зачита от Съветския съюз. Още на 22 юни започва прехвърлянето на парашутисти и подводничари, чиято цел е предизвикване на въоръжена борба срещу суверенното българско правителство. Виждаме как Москва задейства своята Пета колона, за да създаде затруднения на българското правителство, обявявайки, че то е профашистко, което води антисъветска политика.
Сталин иска да възпроизведе руската имперска политика и България да бъде окупирана и завладяна. Знаем, че руските цели са топлите морета на юг. Действията на 9 септември са предварително подготвени от Москва, много добре обосновани идеологически с прикриване на истинските цели на Съветския съюз. Истинските цели не са освобождение на България, както се опитват постоянно да ни внушават, тъй като България нито е окупирана, нито е разделена.
Оттам нататък съветските действия включват организиране на Петата колона. Какви са фактите – на 26 август 1944г. България обявява неутралитет в съветско-германската война, а от 2 септември имаме изцяло демократично правителство начело с Константин Муравиев, което предприема реални действия, не само към промяна – демократизация на политическата система, но и към промяна на външнополитическия курс на страната. Започват преговори със САЩ и Великобритания, с които България е в символична война от 1941г.
Имаме демократично правителство, което предприема действия за уреждане статута на България с цел избягване на съветската окупация. Само че, в плановете на Сталин такъв ход на Балканите не влиза. България трябва да послужи за разширяване на съветската агресия и комунизиране в посока Средиземно море. СССР се възползва от собствените си агенти, като предварително взема мерки българската армия да не противодейства.
Сталин обявява война на България на 5 септември, а на 8 септември дислоцираните по границата с Добруджа съветски войски започват нахлуването на българската територия. Това е военна операция на Червената армия, при която е планирано овладяването на пристанищата във Варна и Бургас, както и част от Добруджа. След това настъплението трябва да продължи в дълбочина в страната. Това, което предстои в страната, виждаме на 8 септември във Варна, когато нахлуват съветски войски, но заедно с тях се появяват подразделения на военното контраразузнаване, арестуват офицерите, конфискуват кораби и оръжие. Тук има типично вражески действия, показващи намеренията на съветското правителство за пълна окупация на България. Започва разбиването на затворите, от които на свобода са пуснати много престъпници. Те са привлечени на страната на Отечествения фронт и масово се включват в първите убийства, които вървят паралелно с овладяването на властта (8-9 септември, когато в София е извършен военния преврат). Окупацията на България върви от изток на запад.
На 9 септември не става дума за никакво освобождение, за което продължават да твърдят пропагандаторите от Москва и техните историци, обслужващи съветските тези. Става дума за една от най-черните дати в българската история, при която България е окупирана, покорена и подчинена, по най-унизителния начин, без съпротивата на българската армия, тъй като самото командване се намира в ръцете на лоялен към СССР командир.
Освен всичко друго, руската армия налага един от най-кървавите комунистически режими в България. Какво наследи страната ни след 45 години комунистическа власт?
„Освобождение” по руски е наследство от руската имперска политика. Руската болшевишка политика се възпроизвежда по отношение на България със старите планове за покоряване на България и нейното унищожаване. Това е покрито с мощна идеологическа пропаганда. Обвинява се българският елит, че е профашистки. Това е прикритие за неговото унищожение.
Има достатъчно документи, които доказват, че точно това се е случило. По времето, когато България е окупирана, се появява едно писмо на руски на Георги Димитров до Сталин, в което той коленопреклонно моли съветските държавни ръководители да допуснат българското просъветско правителство да упражнява прерогативите си на такова правителство.
Това писмо е написано на 22 септември 1944 г.
Пропагандата на Отечествения фронт дълги години твърди, че с действията от 9 септември България е излязла от международната изолация и била спасена от катастрофа. Всъщност, на 9 септември започват събития, които узаконяват най-сериозната и най-тежка национална катастрофа в българската история.
Чрез писмото си Георги Димитров на практика предлага пълна окупация, лишаване от всякакви форми на суверенитет, масово избиване на политическия, стопанския, военния и всякакъв елит на България. Зловещият план на Сталин е изпълнен изцяло.
Изпълнява се един модел на окупация и унищожение на България, който е свързан с изплащането на тежки репарации. Макар че, България дава над 30 000 жертви във войната, тя не е призната за съвоюваща държава, защото СССР не предприема никакви действия в тази насока. Сталин добре си прави сметките, че е по-добре България да има статут на невоюваща държава, за да могат да бъдат гарантирани привилегиите, които СССР издейства от окупационния статут на страната. Нещо, което е узаконено на Парижката конференция с подписването на мирния договор.
Реално размерите на грабежа, който е извършен от България – на стратегически суровини, на най-важните стоки (тютюн, храни) – е толкова голям, че трудно подлежи на уточнение. Говорим за милиарди левове, които българското подчинено правителство на Кимон Георгиев и след това на Георги Димитров е било принудено да изплаща първо като издръжка на съветските окупационни войски, които остават до 1947 г. Тезата, че СССР не е отговорен за убийствата в България е абсолютно погрешна.
