Управляващото мнозинство внесе тази сутрин в Народното събрание промени в Закона за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Измененията предвиждат въвеждането на фигурата на особен търговски представител в „Лукойл България“. Вносители на законопроекта са депутати от „ДПС – Ново начало“, ГЕРБ–СДС, „Има такъв народ“ и „БСП – Обединена левица“, сочи справка на интернет страницата на парламента.
Причини за промените
В мотивите към законопроекта се посочва, че наложените санкции върху активите на „Лукойл“ ОАО реално могат да доведат до спиране на работата на рафинерията „Нефтохим“ – Бургас, тъй като всички контрагенти отказват да извършват плащания с дружествата, собственост на руската компания в България.
Според вносителите, ситуацията изисква разширяване на правомощията на особения търговски управител, тъй като действащият закон не отразява актуалните реалности.
Предложените изменения ще позволят особеният търговски управител да продължи всички операции на рафинерията и останалите обекти на „Лукойл“ в България, така че те да функционират и след 21 ноември 2025 г..
Законопроектът се базира на немския модел, който вече е получил изключение от санкциите, и адаптира този подход към българската практика.
Основни акценти в законопроекта
Сред предлаганите промени са:
-
индивидуалните административни актове на министъра на икономиката и индустрията, издавани по този закон, да могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс, освен в изрично предвидените изключения;
-
отпадане на разпоредбата, според която особеният търговски управител се назначава за срок от шест месеца, с възможност за еднократно удължаване;
-
премахване на текста, който допуска правомощията на особения управител да се осъществяват от няколко лица, но не повече от трима;
-
въвеждане на нови изисквания към особения управител – той не може да бъде в семейни или родствени отношения с лица, участващи в управлението или надзора на предприятия, опериращи критична инфраструктура или занимаващи се с нефтени дейности, нито да има връзки, които пораждат съмнение в неговата безпристрастност;
-
от датата на назначаването му акционерите, съдружниците и едноличният собственик на капитала на съответното предприятие няма да могат да упражняват правото си на глас, да се разпореждат с акции или дялове, нито да реализират контрол върху управлението.
Политически реакции и критики
След заседанието на парламентарната енергийна комисия депутатът Радослав Рибарски от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП–ДБ) заяви, че няма яснота дали предприетите действия на управляващото мнозинство са съгласувани с Министерския съвет.
„Имаме усещането, че законодателната и изпълнителната власт действат в различни посоки“, коментира Рибарски. Той допълни, че не е ясно и дали премиерът е поискал официална отсрочка до 21 ноември за въвеждането на санкциите срещу „Лукойл“.
По думите му извънредното заседание на енергийната комисия е проведено без да се изчакат всички партии, а управляващото мнозинство е действало прибързано, приемайки законопроекта без предварително изслушване на премиера и ресорните министри.
„Вместо да обсъждаме координирани действия, виждаме паническа реакция на управляващите“, посочи депутатът.
Международен контекст
Ситуацията около „Лукойл“ се усложни допълнително, след като днес стана ясно, че швейцарската компания „Гънвор“ (Gunvor) се е отказала от сделката за придобиване на международните активи на „Лукойл“ след негативен сигнал от Министерството на финансите на САЩ.
Позицията на ГЕРБ
По темата се изказа и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който заяви, че след като мнозинството се събере, ще бъде избран компетентен особeн търговски управител, способен да изпълни задачата.
„Днес със закона, който внасяме, копираме и надграждаме немския модел, за да можем до 21 ноември категорично да уведомим партньорите ни, че нито една стотинка няма да отиде към руски компании, финансиращи войната в Украйна“, заяви Борисов.
Той допълни, че особеният управител ще има право и на продажба на активи, а процесите се наблюдават внимателно от международните партньори, включително Офиса за контрол на чуждестранните активи на САЩ (OFAC).
„Парите от продажбите ще постъпват в специална сметка, която остава собственост на руската компания, но без възможност за ползване – така, както е в Германия и Белгия“, поясни той.
