Тази седмица стана ясно, че Съветът на ЕС ще обсъди на 10 октомври в Люксембург актуалното състояние на приложението на Шенгенското законодателство от България и Румъния. Таймингът и изборът на тази дата съвсем не е случаен, защото ще се падне малко след парламентарните изборите в Австрия, която остана единственият препъникамък пред това страната да стане част от зоната без вътрешен граничен контрол.
Явно Европейската Комисия е решила да играе на сигурно и да заобиколи растящите в Европа националистически прояви, като използва същата технология като частичното приемане на България и Румъния в Шенген ( т.нар. въздушен Шенген“) и падането на ветото от страна на Нидерландия. А именно решението да бъде взето от отиващо си вече правителство, което няма да има какво да загуби.
Припомняме, че парламентът на Нидерландия окончателно подкрепи приемането на България в Шенген, когато през декември миналата година нидерландското правителство в оставка, до тогава остър противник на влизането на страната ни в Шенген, изненадващо излезе с решение, че България отговаря на всички условия за членство и затова е съгласно Хага да вдигне ветото си. Но нидерландският премиер Марк Рюте вече имаше амбиции да се кандидатира за главен секретар на НАТО и реално нищо не заплашваше политическата му кариера.
Много сходна е и ситуацията в момента с Австрия. Въпреки че крайнодясната Австрийска партия на свободата (АПС) води в социологическите проучвания, евентуалната им изборна победа не означава автоматично, че ще оглавят следващото правителство. А дори и това да се случи, то ще стане след мъчителни и продължителни преговори с останалите партии. Това отваря удобен времеви прозорец за България и Румъния, в който да мине окончателно одобряването им за пълно влизане в Шенген. Защото в този времеви прозорец на относително политическо безвремие в Австрия правителството няма да понесе политически щети от едно такова решение.
А иначе канцлерът Нехамер, който е от ЕНП, е абсолютно наясно от ползите за ЕС това България и Румъния да бъдат най-после приети за равноправни членове на шенгенската зона. Той е наясно и за негативите, които би могла да понесе австрийската икономика от невлизането на България и Румъния. Така че отказът на Австрия, както по-рано на Нидерландия, е само за вътрешнополитическа употреба преди избори. Това поведение не помогна на холандския премиер Марк Рюте да спечели изборите. Едва ли ще помогне и на Карл Нехамер. Впрочем, развръзката е много близо.
