Бразилският президент Луиз Инасио Лула да Силва заяви вчера, че ако търговското споразумение между Европейския съюз и южноамериканския търговски блок Меркосур не бъде финализирано този месец, Бразилия няма да подпише споразумението, предаде Ройтерс.
Търговското споразумение Меркосур е сред най-значимите и обсъждани икономически инициативи в съвременната международна търговия, тъй като свързва два големи икономически региона – Европейския съюз и Южна Америка. В основата му стои южноамериканският икономически блок Меркосур (MERCOSUR – Mercado Común del Sur, „Общ пазар на Юга“), създаден през 1991 г. с цел задълбочаване на икономическата интеграция между държавите членки.
Меркосур обединява четири пълноправни членове – Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай. Освен тях, няколко държави от региона имат статут на асоциирани членове, сред които Чили, Перу, Боливия, Колумбия и Еквадор. Основната цел на съюза е свободното движение на стоки, услуги и производствени фактори, както и координирането на търговската и икономическата политика между страните.
По-рано Италия и Франция заявиха, че не са готови да подкрепят споразумението, като това нанесе своеобразен удар по сделката. Позициите на Италия и Франция потенциално може да осуетят планираното за събота пътуване до Бразилия на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Там тя възнамерява да подпише споразумението за свободна търговия с Меркосур.
„Ако не го направим сега, Бразилия няма да сключи тази сделка, докато аз съм президент“, заяви Лула да Силва на заседание на кабинета. „Ако откажат, отсега нататък ще действаме с тях твърдо. Отстъпихме във всичко, в което дипломацията можеше да отстъпи“, подчерта той.
От своя страна, германският канцлер Фридрих Мерц изрази подкрепата си за планираното споразумение за свободна търговия с Меркосур, наричайки го начин за „укрепване на единния пазар на Европейския съюз“. „Способността на ЕС да действа се измерва и с това дали след 26 години преговори най-накрая сме в състояние да сключим търговско споразумение“, заяви Мерц в обръщение пред германските законодатели. Тези, които „търсят кусури“ в големи споразумения в настоящата ситуация, не са разбрали правилно приоритетите, подчерта Мерц.
На фона на случващото се френският президент Еманюел Макрон предупреди Брюксел да не финализира споразумението за свободна търговия със страните от Меркосур.
„Ако европейските власти са решени да го наложат, Франция ще се противопостави много категорично“, заяви Макрон на заседание на кабинета в Париж, цитиран от говорителката на френското правителство Мод Брежон.
Лидерите на ЕС се надяват да одобрят споразумението с Меркосур на среща на върха днес в Брюксел. Преговорите приключиха през декември 2024 г., след 25 години разговори, на фона на натиска в ЕС за диверсификация на търговията на фона на обтегнатите отношенията със САЩ и Китай. Въпреки това Франция, която отдавна критикува споразумението, вече призова за допълнителни промени и отлагане на решението. Полша и Италия също са скептични по отношение на сделката, отбелязва ДПА.
Какво Представлява Търговското Споразумение Меркосур?
Когато в публичното пространство се говори за „търговското споразумение Меркосур“, най-често се има предвид споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и страните от Меркосур. То има потенциала да създаде една от най-големите зони за свободна търговия в света, обхващаща пазар от над 700 милиона души.
Основната идея на споразумението ЕС–Меркосур е постепенното премахване или значително намаляване на митата за голяма част от търгуваните стоки между двата региона. Това включва индустриални продукти, селскостопански стоки и услуги. Освен тарифните облекчения, договорът предвижда и общи правила в области като конкуренцията, държавните помощи, обществените поръчки, защитата на интелектуалната собственост и устойчивото развитие. Целта е не само улесняване на търговията, но и създаване на по-прозрачна и предвидима бизнес среда.
Икономическото значение на споразумението е съществено. За страните от Меркосур то означава по-лесен достъп до един от най-големите и платежоспособни пазари в света, както и стимули за модернизация на производството и инфраструктурата. За Европейския съюз споразумението отваря възможности за износ на машини, автомобили, фармацевтични продукти и технологии, както и за по-силно присъствие на европейски компании в Латинска Америка.
Наред с потенциалните икономически ползи обаче, споразумението поражда и сериозни спорове. Земеделието остава чувствителен сектор. Европейски фермери изразяват опасения, че увеличеният внос на по-евтини селскостопански продукти може да окаже натиск върху местното производство. От друга страна пък, в Южна Америка месото се отглежда по по-естествени методи, като страните демонстрират голяма гъвкавост и технологичен напредък, което в дългосрочен план може да стимулира конкуренцията и иновациите в Европа.
Съществуват и значителни екологични притеснения, свързани с обезлесяването на Амазония и слабото прилагане на екологични стандарти в някои от страните партньори.
Стратегическото значение на споразумението включва и достъпа до редкоземни елементи, особено литий, важен за индустрията и технологиите. Това допълнително подсилва интереса на ЕС към подписването на договора и укрепването на търговските връзки със страните от Меркосур.
Влияние на споразумението Меркосур върху България и ЕС
Търговското споразумение между Европейския съюз и страните от Меркосур има потенциала да окаже осезаемо влияние върху икономиките на всички държави членки, включително и върху България. Макар страната ни да не е сред най-големите износители в рамките на ЕС, отварянето на европейския пазар за продукция от Южна Америка и засилването на търговските потоци неизбежно ще се отразят както на българското земеделие, така и на отделни индустриални сектори.
Най-чувствителната сфера за България е земеделието. Страните от Меркосур са сред най-големите световни производители и износители на говеждо месо, птиче месо, захар, соя и фуражни култури. Премахването или намаляването на митата за тези продукти би могло да доведе до увеличен внос на по-евтина селскостопанска продукция на европейския пазар. За българските фермери това създава риск от засилена конкуренция, особено в секторите животновъдство и захарно цвекло, където производствените разходи у нас са по-високи, а стопанствата често са по-малки и по-слабо капитализирани.
В същото време въздействието не е еднозначно отрицателно. България би могла да се възползва индиректно от споразумението чрез по-лесен достъп до суровини, фуражи и аграрни продукти на по-ниски цени, което би намалило разходите в някои преработвателни отрасли. Освен това, макар и в по-ограничен мащаб, се откриват възможности за износ на български продукти с добавена стойност – като вина, спиртни напитки, млечни продукти със защитени географски означения и нишови хранителни стоки – към пазарите на Южна Америка.
Освен земеделието, споразумението може да има отражение и върху други сектори на българската икономика. За индустрията и услугите потенциалните ефекти са по-умерени, но положителни в дългосрочен план. Улесненият достъп на европейски компании до пазарите на Меркосур може да създаде възможности за български фирми като поддоставчици в рамките на европейски производствени вериги, особено в машиностроенето, електрониката и транспортните услуги.
Въпреки тези потенциални ползи, опасенията, свързани с екологичните и социалните стандарти, са особено важни за България. Българските земеделски производители са задължени да спазват строги европейски правила за опазване на околната среда, хуманно отношение към животните и използване на препарати за растителна защита. Ако вносът от Меркосур не бъде подложен на същите изисквания, това би създало усещане за нелоялна конкуренция и би засилило напрежението в аграрния сектор.
Лобитата в ЕС, особено тези, свързани със земеделие, месопреработка и индустриални асоциации, имат реална възможност да оказват натиск върху отделни държави членки, което може да забави процеса на подписване и да увеличи рисковете от отлагане на решението на Европейския съвет.
За България успешното сключване на споразумението би означавало по-широк достъп до нови пазари за промишлени и селскостопански продукти, както и укрепване на ролята на страната като част от европейските производствени вериги.
Като добавим и тромавостта на взимане на решения, за което ЕС често е критикуван, сключването на споразумението изглежда все по несигурно.
А неуспехът да се финализира сделката може да постави ЕС и България в по-неизгодна позиция спрямо САЩ и Китай на пазара в Южна Америка.
