Често християните стават жертва на политически игри както в една империя или държава, така и между държавите. Например, Нерон обвинява християните за пожара в Рим и ги използва за удобен повод да ги преследва и убие.
Подобен е случаят с мъчениците, които днес се честват, поради напрегнатите отношения между персийското царство и Римската империя. Християнството се разпространява от запад и затова цар Сапор II от Персия преследва и мъчи християните, които са се отказали от зороастризма.
През IV век много местни жители в Персия стават християни, което ядосва цар Сапор, който подкрепя зороастризма. Това води до жестоко преследване на християните след смъртта на император Константин Велики.
Християнските мъченици отказват да се откажат от вярата си и са осъдени на смърт, въпреки високите си длъжности. Някои са опитани да бъдат изгорени на клада, но поройният дъжд гаси огъня. Други са убедени да се откажат, но те остават твърди. Така всички мъченици с гордост предават своите души на Бога.
