Човек трябва да бъде възпитаван да обича от най-ранна възраст. Това заяви в интервю актрисата Цветана Манева.
Три дни в Пловдив трудно може да се открие отворен фризьорски салон, а младите момичета сякаш вятър ги отвява от улиците – в Международен панаир-Пловдив се провежда ХХVIII-ият Италиански фестивал на красотата и прическата и всички са там. Лентата на фестивала преряза голямата българска актриса Цветана Манева.
Днес ви свързваме с красотата, защо Ви поканиха?
Цветана Манева: Не знам! Вероятно не като еталон на красотата, вероятно заради духовната ми такава.
Хубаво е, че са го оценили! Какъв е еталонът за днешната красота?
Цветана Манева: О, различен! По различен начин се приема физическата красота. Критерият за красивото масово, мисля, че е кич. Всички тия притурки, всичко, което подпомага да изглеждаш по-добре, пък заличава всички следи и белези на лицето на човека. Те са част от биографията. Аз, например, обичам всичките си бръчки, защото те са свързани с определени преживявания и спомени и може би ще остана някаква мярка как изглежда човек на моите години. Трудно е да намериш жена на 75, по която да няма нещо придадено, дори само боя за коса, ако не друго. При мен и това го няма.
А защо няма?
Цветана Манева: На който каквото му харесва. Всеки се държи спрямо себе си, според желанията си и така как иска да се вижда. Аз искам да се виждам точно такава, каквато съм. Без никакви допълнителни промени.
Колкото и да разчита човек на вътрешната си свобода и самочувствие, модата си е мода. Все в някой период от живота си може би сте ставали жертва на модата?
Цветана Манева: Не, самостоятелни инициативи съм нямала, но във връзка с филми съм приемала някакви други фризури. Аз иначе си ходя все с вързана отзад коса. Не знам, не считам, че е липса на суета, защото и на мен ми се иска да ме харесват, както на всеки човек, но вероятно заради факта, че аз искам да ме харесват заради това, което съм, не само как изглеждам – а за това, което имам във връзка с професията ми. Нека това е някакво послание, което да мога да изпращам на хората.
Едно от последните Ви послания беше в широко коментиран клип за различните. Каква е за Вас различността и защо го подкрепихте?
Цветана Манева: За мен различността е богатство. Защо се възхищаваме на природата – защото тя е различна и изненадваща. Защо човек да не бъде възприеман така?! Имам някакво опасение и страх и непрестанни доказателства, че изчезва взаимоотнасянето между хората. Взаимоотнасяне като енергията на отнасянето на човек към човек, на човек към растение, на човек към животно. И колкото и да говорим за родолюбие, при това с патос, при положение, че липсва човеколюбие, другото е несъстоятелно. Това са моите опасения и страх. И да не можеш да възприемаш човека такъв, какъвто е, мисля, че е жестокост.
Кой изобщо има право да съди другите?
Цветана Манева: Никой няма право да съди другия. Давам си сметка, че може да прозвучи кухо, но пък аз твърдо вярвам в това, че обичта е нещо, в което от най-ранна възраст човек трябва да бъде възпитаван. То не идва априори заедно с раждането, човек се учи да обича и трябва всички да са посветени на това. Защо трябва първо да намразиш, да отхвърляш, да злобееш, да унищожиш с думи или действия някой, без да се опиташ да го разбереш? Но за да обичаш някого наистина, трябва да го разбираш и да го приемаш такъв, какъвто е.
Американски учен твърди, че народите са в етап на подивяване, някои от тях съвсем доброволно…
Цветана Манева: При някои дори е стремеж, защото за да просъществуваш в нашия свят вече, трябва да си дивак, безпардонен, безскрупулен, арогантен. Някои го предпочитат. Но светът подивява, съгласна съм.
Как се спасявате от това, което ви наранява?
Цветана Манева: Не бягам, приемам го нараняването, преминавам през страданието, не го замествам с нищо. В упование съм в хората, на които държа и тяхното мнение и оценка. Старая се да разбера акцията на тези, които искат да ме наранят, да ме смачкат, да ме унищожат. Преминала съм през много неща, но – както се казва – съдба. Или решаваш да го преживееш и да продължиш нататък, или се оставяш да стигнеш положението, което злите ти желаят. Имала съм много пропадания, но, както мама казваше – не е страшно да паднеш, въпросът е веднага да станеш. Не чакай някой да ти подава ръка, ако сам не се изправиш. И така – разчитам на себе си!
Как ви посрещна родният Пловдив?
Цветана Манева: Винаги ми е много хубаво. Свое ми е. Въздухът е друг. Може да мислите, че не е чист, но в сравнение със софийския, за мен е блясък. Времето е чудесно, слънцето е прекрасно, чувствам се като на свое място!
