Инж. Христо Казанджиев е магистър от Университета по минно дело и геология, гр. София, с квалификация инженер по търсене и проучване на нефт и природен газ.
Той е с над двадесет години опит в сферата на петролните проучвания в България, Либия и Сирия, покриващ целия спектър от дейности. Същият опит има и в сферата на предоставяне на права за търсене, проучване и добив на енергийни и минерални ресурси и с над 12 години опит в сферата на преноса, доставките и разпределението на природен газ.
Христо Казанджиев е член на Българския енергиен и минен форум.
Г-н Казанджиев, днес министърът на енергетиката направи съобщение за нови газови доставки. Преди време Вие сте заявявали, че България може да си доставя втечнен газ на изгодни цени. Това ли имахме предвид?
Да, но ако се създадат необходимите предпоставки, които към момента ги няма. Тези предпоставки за доставка на физически количества втечнен природен газ са изградена междусистемна връзка с гръцката система и да има доставки на втечнен природен газ, договорени от „Булгаргаз“ на някой от терминалите в Турция или Гърция, за да могат тези количества след регазификация да се доставят за България. Към настоящия момент нямаме ефективно работеща връзка за доставки на газ от Гърция в България, а се реализират едни доставки, така наречените суапови /разменни – бел. ред./ доставки, при които втечнения природен газ, който „Булгаргаз“ купува, се предава на Гърция на терминала в Ревитуса, а тя предава на България част от руския природен газ, който купува, когато той влезе на територията на страната ни. Това нещо обаче може да стане само със съгласието на „Газекспорт“, защото, реално погледнато, газът, който минава през България за Гърция не е гръцки, а е руски.
Затова и танкерът, за който бе съобщено, не е пристигнал в България, а в Гърция. В района на Черно море няма регазификационен терминал. Всъщност нещата са прости – пристига някакъв танкер, реализира се суапова сделка със съгласието на Русия и това е всичко. Изявления, които внушават друго, са публични „шменти-капели“, както се изразяват някои от политиците.
Това е фалшива диверсификация на доставките.
Знае ли се нещо по-конкретно за споменатите изгодни цени?
Да, знае се добре. Допреди няколко седмици цената беше практически с 50% по-ниска от тръбопроводния газ, така че през летния период, когато потреблението на природен газ спада поради климатични предпоставки, цената на втечнения природен газ също се повишава значително и тогава е моментът да се купува. Влезем ли в зимен период, тя автоматически се покачва и тогава вече не е изгодна. Така че трябва една много внимателна политика по доставките, за да не се инкасират прекалено големи разходи.
Наистина има възможност за доставка, но при нея гърците го купуват с 50% по-евтино, а го продават на България с 10% по-евтино от тръбопроводния газ, това бе официално съобщено. Гърците в момента печелят на гърба на България, но, както е казал народът – докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват.
Всичко, което казахте, значи ли, че не можем да сме спокойни за хода на диверсификацията в газовите ни доставки? Министър Петкова изрази обратното становище.
Не, не можем да сме доволни. Всичко, което се говори през последните 10 години, не се изпълнява. Дано междусистемната връзка с Гърция бъде изградена, но тя загуби в значителна степен своето значение, при положение, че от 1 януари трябва да заработи междусистемната връзка с Турция за доставка на природен газ – една връзка с огромен капацитет за рамките на България. При една разумна държавна и фирмена политика страната ни може да си доставя втечнен природен газ и през Турция, където ще бъде по-близко до българската граница, на един терминал с по-голям капацитет от този на Ревитуса. Всичко е въпрос на политическа воля и желание, защото от турска страна, изглежда, има интерес. Такъв беше заявен още през 2009 година, но той тогава беше туширан от българското правителство, пък и сега.
Да поговорим и за „Турски поток“. В свое вчерашно интервю руският външен министър Сергей Лавров спомена, че Русия отново ще настоява за европейски гаранции за изграждането на българския сектор от „Турски поток“. Управляващите се държат, като че ли няма никакъв проблем. Как стоят нещата? Ще се дават ли специални гаранции?
Тази теза се лансира от момента на иницииране на проекта за минаване на „Турски поток“ през България. ЕК вече заяви, че тя такива гаранции не може да предостави, защото противоречат на принципите за либерализация на пазара.
Другият аспект на проблема е, че „Турски поток“ не може да се изгражда през България като транзитен, а като част от националната мрежа за доставки на природен газ. Той обаче се изгражда като транзитен, защото, доколкото ми е известно, целият изходен капацитет е закупен от „Газекспарт“ и една фирма под контрола на „Газекспорт“. Така че всичко това, което се лансира от Русия, е предпоставка за отказ в бъдеще от изграждане на газопровода през България.
За да бъда напълно ясен, ще подчертая, че ситуацията в момента в много голяма степен повтаря тази с „Южен поток“ – същите искания, настоявания и т. н. Онзи проект бе прекратен, а България инкасира значителни загуби. Сега ще стане същото, но с много по-големи загуби за България, за сметка на данъкоплатците.
Г-н Лавров направи също аналогия с края на проекта „Южен поток“. Мислите ли, че има връзка с горната Ви прогноза? Да търсим ли намек в думите му?
Сценарият е буквално същият. Трябва да се зададе сериозният въпрос на „Булгартрансгаз“, на правителството, на Бойко Борисов или на министъра на енергетиката: защо България започва да изразходва огромни средства, да инвестира огромни публични ресурси, преди да има подписан правнообвързващ договор за реализацията на проекта от гледна точка и на финансово-икономическия му модел?
За съжаление само се приказват празни приказки, а управляващите си правят някакви свои сметки. Това е ситуацията.
