Инж. Христо Казанджиев е магистър от Университета по минно дело и геология, гр. София, с квалификация инженер по търсене и проучване на нефт и природен газ. Той е с над двадесет години опит в сферата на петролните проучвания в България, Либия и Сирия, покриващ целия спектър от дейности. С повече от двадесетдесет години опит в сферата на предоставяне на права за търсене, проучване и добив на енергийни и минерални ресурси и с над 12 години опит в сферата на преноса, доставките и разпределението на природен газ. Христо Казанджиев е член на Българския енергиен и минен форум.
САЩ засилват натиска чрез санкции срещу проекта „Северен поток 2“. Преди дни сертифициращата компания DNV GL обяви, че няма да извършва сертификации по проекта, защото дейността й попада под санкциите. Това може ли да се окаже фатално за проекта?
Не бих казал, че отказът на тази компания ще доведе до спирането на проекта, още повече, че вчера или днес бе съобщено, че дейностите по проекта се възобновяват с цел той да приключи в максимално кратки срокове. Така че към настоящия момент санкциите вече имат своя отзвук в бизнес средите, пример за това е отказът на сертифициращата компания, но не мисля, че това е фатално за приключване на проекта поради факта, че всички други страни, свързани с проекта, са решени да го реализират.
Ако реализацията на проекта продължи, както казвате, какви са по принцип шансовете допълнителен натиск от Вашингтон да го спре малко преди завършването му? Има ли още възможности да му се противодейства от страна на САЩ?
Не бих могъл да кажа как би могло да се противодейства на завършването на проекта, при положение, че Германия и практически ЕС са заинтересовани и демонстрират своята подкрепа за проекта, още повече, че той, доколкото сме осведомени, се подчинява на всички изисквания на Третия либерализационен пакет и на регламентираните дейности в рамките на ЕС. За мен е малко необяснимо, ако САЩ наложат санкции на някакви фирма на територията на ЕС, защото би се получила една колизия между американските закони и европейските правила. Така че въпросът е изключително деликатен – до какво степен санкциите на САЩ ще се разпространят върху фирмите на територията на ЕС.
Ако проектът бъде завършен, имат ли САЩ по-нататъшни лостове за въздействие, за да възпрепятстват функциите на този газопровод, или завършването слага точка на спора?
Би могло да има някакви последствия от политиката на САЩ във взаимоотоншенията с ЕС от гледна точка на сигурността на енергийните доставки за Европа, но това е въпрос с повишена трудност и е трудно сега, при смяната на политическите лидери в САЩ да се прецени до каква степен това ще засегне самия проект.
Какво следва за основните играчи в това противоборство – Германия, Русия и САЩ?
Трудно е да се прогнозира, но е факт, че проектът продължава, защото всички страни по него са заинтересовани, особено големият немски бизнес и едрият бизнес в Западна Европа. Аз лично разглеждам нещата повече в политически аспект. Всичко онова, което се говори за проекта, е повече с повече с геополитически привкус, отколкото по технически въпроси.
Каква е възможността американските санкции да провалят и другия важен руски проект – българското разклонение на „Турски поток“? Очаквате ли допълнително втвърдяване на позицията на САЩ?
Както е известно, практически „Турски поток“, говоря до Турция, е приключил. Санкциите се отнасят до втората тръба на проекта и до каква степен ще го засегнат е много проблематично, защото сами по себе си тези санкции много закъсняха и практически „Турски поток“ влезе в нормална експлоатация до границата с България. Каквито и да са нови санкции по отношение на него са безпредметни, при положение, че проектът е технически завършен.
Много хора си задаван въпроса тези санкции, които ще се разпрострат върху „Турски поток“, ще засегнат ли „Балкански поток“/или „Турски поток“ през България/. За мен също е необяснимо, но тези санкции са много закъснели. По-важното е, че в техническо отношение самият проект е през приключване. В момента, доколкото ми е известно, минават държавните изпитания, тъй като вече е подписан „Акт 15“ за приемането на строителните работи и предстои подписването на „Акт 16“ за въвеждането му в нормална експлоатация. Така че каквито и да са санкции, свързани с проекта през България, вече са напълно безпредметни, още повече, че проектът се намира на територията на ЕС и ако има някакви поводи за санкции от страна на ЕС или други заинтересовани страни, те биха били свързани с европейското законодателство в тази сфера – Третия либерализационен пакет за преноса на енергоресурси и т. н. Така че нещата са, бих казал, на фаза приключване, а оттук нататък ще наблюдаваме онова, което всъщност много хора и много експерти коментираха – до каква степен проектът ще бъде натоварен. Има някои много сериозни съмнения за пълната натовареност на целия му капацитет, още повече, че в края на тази година Унгария обяви, че започва изпълнение на този проект на нейна територия с цел да го завърши през 2025 година.
Така че нещата са доста комплицирани. Много голяма конфиденциалност има по отношение на този проект, за да се правят някакви определени заключения, но че ще има проблеми – ще има.
Пак повтарям, през България проектът практически е пред приключване, проектът си върви в удължения график. От друга страна нещата се поуспокоиха напоследък поради факта, че Сърбия все още не е готова, така че всичко е прекалено закъсняло, за да се спре по един или друг начин реализацията на проекта.
Значи да разбираме, че според Вас вече няма никаква възможност той да бъде спрян?
Да, аз определено мисля, че проектът ще бъде завършен през България, но до каква степен ще функционира в неговата цялост до Австрия е вече отделен въпрос. Трябва да се наблюдава внимателно до какво степен Сърбия е готова да поеме определени количества природен газ, но е ясно, че за един период от 5 години ще има проблеми с натоварването на газопровода. Това е вън от всякакво съмнение. Така че нещата са на финала, бих казал – пред рязане на лентата. Аз мисля, че съвсем скоро ще се реже лента за официалното откриване на „Балкански поток“.
Лошото, което трябва да се има предвид, е, че проектът се реализира като класически транзитен газопровод – без никакви отклонения за българските потребители. По тази причина цяла Северозападна България и дунавските общини от Козлодуй на запад няма да могат да имат достъп до природен газ, което е изключително важно за тяхното развитие. Този въпрос е повдигнат от кметовете на съответните общини пред министъра на енергетиката, но засега по темата има пълно мълчание.
Струва ми се, че проектът в неговата цялост, в оперативно управление ще бъде подчинен изцяло на интересите на Русия, а достъпът до газ на българските потребители чрез него ще бъде ограничен. В тази посока трябва да се работи много усилено в дългосрочен аспект.
