Христо Иванов е български политик и юрист. Бил е заместник министър-председател и министър на правосъдието в служебното правителство на Георги Близнашки от 6 август до 7 ноември 2014 г.
В периода 7 ноември 2014 г. – 18 декември 2015 г. е министър на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов. От 7 януари 2017 г. е ръководител на ПП „Да, България!“. От 12 април 2018 партията е част от дясното обединение „Демократична България“.
Приключва един интересен политически сезон. Вашето политическо обединение успя да вкара един евродепутат, преминавайки 5-процентната бариера. Според Вас, този сезон за „Демократична България” по-скоро успешен ли беше за Вас или по-скоро незадоволитен?
Беше важен етап от налагането на „Демократична България” като обединение на всички демократично мислещи избиратели, на тези, които ги е грижа за свободата, демокрацията, европейския път на България, за необходимостта по-бързо да се развива страната.
От тази гледна точка, гледаме с малко повече оптимизъм към бъдещето. Така че, за нас това беше важен етап. Гледаме на този резултат не само сам за себе си, а просто като една стъпка по пътя България да има алтернатива. Другото, което видяхме на тези европейски избори е, че ГЕРБ не ги спечели, а просто Корнелия Нинова и БСП не можаха да убедят гражданите, че могат да бъдат по-добра алтернатива на управлението на ГЕРБ.
ГЕРБ се крепи на липсата на алтернатива. Възникването на такава алтернатива е стратегическата задача на всички нас от демократичната общност.
Смятате ли и на есен за общинските избори да се явите заедно с ДСБ или ще търсите още по-широко обединение?
Днес подписваме коалиционното споразумение, с което ще се явим на тези избори. Ние ще се явим с национална регистрация трите съставни части на „Демократична България” – Зелено движение, ДСБ и „Да, България”. На места, където има смисъл, където има условия и политически формации, които отговарят на нашия профил – демократични, проевропейски и опозиционни на управлението – ще уредим в нашето споразумение инструментариум за търсене на съвместна работа и партньорство. Отворени сме, но в национален план това е коалицията. Тя зае своето място в център-дясното пространство, в демократичното пространство, утвърди се като най-проевропейската формация. Общо взето се видя, че освен нея няма сериозни действащи формации на този терен.
Нашите усилия на тези избори ще се насочени, колкото към търсене на формации по места, толкова и към граждански инициативи и НПО, защото вярваме, че гражданското начало, енергия и принос, особено на тези избори, са изключително важни да бъдат включени, да намерят своя инструмент за участие и това да спомогне за обновяването на политическата система. Това е много важно да се случва.
Преди няколко дни парламентът гласува да бъде премахнато машинното гласуване за местните и парламентарните избори. Вносителите се позоваха на доклад на ЦИК, според който машинното гласуване било скъпо и неефективно. Според Вас, отнеха ли се демократични права на избирателите чрез премахването на гласуването с машини?
Виждаме поредното доказателство, че това управление и този начин на управление и законодателстване, са абсолютно негодни да обслужват базовите права на българските граждани. Не просто избирателните права, както е в този случай, но базовата сигурност и очакване за развитие на държавата. Нека направим паралел с изтичането на данни от НАП. В корена си става дума за същото.
Става дума за това, че има катастрофална липса на капацитет, на планиране, на адекватност на реалностите от това управление. Ние предупреждаваме за това, че в България изключително важни системи за електронното управление, въвеждането на нови технологии, работата с лични данни, са незащитени и необезпечени. Предупреждаваме за това от поне една година, когато стана скандалът с Търговския регистър. Тогава ние публикувахме цялостен документ за това какви мерки трябва да публикува правителството, свързани с киберсигурността.
Това, което се случва е, че става провал, замазва се, Бойко Борисов прави някакви евтини медийни номера и нищо не следва, нито като отговорност, нито като взимане на решения. Същото се случи с машините. Това, че ще се въвежда машинно гласуване, се дебатира в българското общество от години, но се оказва, че липсва административен капацитет, така че да работи и да не е скъпо.
Започна процедурата по избор на нов главен прокурор. Намеси се и президентът. Има активност и във ВСС. Как Вие, като бивш министър на правосъдието, си представяте работата и функциите на бъдещия главен прокурор?
Качествата на главния прокурор, изискванията към него или нея са записани в закона доста подробно. Трябва да видим до каква степен ВСС изобщо ще има капацитетът да приложи тези критерии. Иска се доказана независимост, доказана способност да се отстоява върховенството на правото и т.н.
Проблемите в България са на две нива. Едното е, че има структурни проблеми. Твърде много безнаказаност и власт се концентрират във фигурата на главния прокурор. Това става паралелно с една дългогодишна отрицателна селекция в прокуратурата, едно дългогодишно налагане на култура на липса на поемане на отговорност, на формализъм, а в не малка степен и на корупция в самото държавно обвинение.
Следователно на нас ни трябват две неща. Трябва ни ясен политически консенсус за това как ние поставяме главния прокурор под контрол и отчетност пред обществото, защото той е държавен служител. Второ – как реформираме прокуратурата надолу. Когато си поставим тези две задачи, виждаме и профила на човека, който трябва да дойде. Това трябва да е човек, който има тези идеи, който не се страхува да даде диагноза на това състояние и който е доказал, че има капацитета и смелостта да ги прави тези неща. За съжаление, ние не виждаме сериозен дебат за състоянието на прокуратурата.
Цацаров очевидно ще се опита да наложи Гешев. Подозирам, че той така си представя начинът, по който ще ни даде урок и ще получи реванш, защото най-накрая ще кажем, че може да е по-зле от Цацаров.
Много е важно да си даваме сметка, че съдебната реформа е реформа, преди всичко на прокуратурата. Реформата на съдебната система и прокуратурата са абсолютна предпоставка за всички важни допълнителни интеграционни процеси по отношение на Европейския съюз. Както за Шенген, така и за Банковия съюз и еврозоната.
Трябва да кажа, че независимо дали Гешев ще бъде инсталиран, каквото е намерението на Цацаров, или ще бъде използван, за да бъде инсталирана друга фигура, не толкова скандално известна, както е Гешев, това се случва с абсолютното съдействие на Корнелия Нинова, която след изборите абсолютно забрави за тази тема. Така че, остава да видим единствено как президентът ще упражни своите правомощия.
Ясно е, че законът и Конституцията ограничават възможните промени и маневри при избора на нов главен прокурор. Ако си представим в следващото Народно събрание имате 2/3 мнозинство да промените Конституцията, какво бихте променили и как бихте регулирали мандата и функциите на един бъдещ главен прокурор?
Необходимо е да се въведе много ясен механизъм, чрез който главният прокурор да отговаря за изпълнението на основната си задача – прилагането на наказателната политика на България. Това трябва да става пред парламента, по един ефективен начин и трябва да бъде обвързано с множество мерки надолу в прокуратурата за въвеждане на реална отчетност за качеството – модерен мениджмънт.
Всичко това съществува по света. Аз най-много харесвам как е изградена прокуратурата на Англия и Уелс. Тя е създадена по времето на Маргарет Тачър и е учебникаски пример, как със средствата на модерния мениджмънт и при условия за ясни механизми за отговорност пред парламента, и запазване на професионалната независимост, да се изгради една ефективна, публично отчетна, прозрачна институция, с която човек може да се гордее.
Моделът го има, той съществува, ние просто трябва да го изградим. Това изисква Конституционна промяна и политическа воля. Аз съм променял Конституция макар да имах слаба подкрепа. Това не е нещо, което е невъзможно.
Нашата откровена цел е много сериозна конституционна промяна на прокуратурата, граничеща с преосноваване. В България има най-много прокурори на глава от населението.
Броят на прокурорите и следователите трябва да бъде съкратен на половина, така че, да останат само тези, които имат моралната годност и мотивация да прилагат закона решително, без да се оглеждат за позволение от някой силен. Изисква се сериозна реформа на ВСС. Той трябва да остане само съдебен, няма смисъл от съвет от прокурори, които са подчинени на главния прокурор, но трябва да го контролират. Ясна е реформата, която трябва да се извърши, трябва само политическа воля. Ние имаме, остава да получим и необходимото доверие от българските граждани.
