Депутати от опозицията вчера гласуваха вот на недоверие на френското правителство и го свалиха от власт, след като управлява едва три месеца, предаде Франс прес.
Това е първият подобен случай от 1962 г. насам и се очаква той да влоши политическата и икономическата несигурност в тази ключова страна за Европейския съюз.
След разгорещени дебати, продължили три часа и половина, 331 депутати решиха да подкрепят вота на недоверие, като за сваляне на правителството бяха необходими много по-малко – 289 гласа.
„В резултат на вота на недоверие премиерът трябва да връчи на президента на Републиката оставката на правителството“, каза председателката на Националното събрание (долната камара на парламента) Яел Брон-Пиве.
От канцеларията на френския президент съобщиха пред АФП, че се очаква това да стане в 10 ч. днес (11 ч. българско време).
Сега президентът Еманюел Макрон, който току-що се върна от посещение в Саудитска Арабия, трябва да назначи нов премиер. Очаква се в 20 ч. тази вечер (21 ч. българско време) той да направи телевизионно обръщение към нацията.
Депутатите от левицата и от крайнодясната партия „Национален сбор“ и нейните съюзници гласуваха единодушно вота на недоверие, внесен в парламента заради техни искания, свързани с бюджета в момент, когато Франция е натрупала дългове.
След свалянето на правителството радикалната лява партия „Непокорна Франция“ (НФ) призова държавния глава също да подаде оставка и настоя за предсрочни президентски избори.
„Днешният ден е исторически. За втори път в историята на Петата република и за първи път от 62 години насам, правителството е свалено“, каза председателката на групата на НФ в Националното събрание Матилд Пано.
Избран през 2017 г. и преизбран през 2022 г. Макрон, чийто втори мандат изтича през 2027 г., нарече призивите да подаде оставка „политическа фантастика“. Във вторник той каза, че има намерение да завърши мандата си „до последната секунда“.
Лидерката на френската крайна десница Марин Льо Пен изглеждаше по-умерена от крайната левица в първоначалната си реакция като увери, че ще позволи на бъдещия премиер да работи за „съвместно съставяне на бюджет, приемлив за всички“. „Не искам оставката на Еманюел Макрон“, добави тя.
Преди гласуването на вота на недоверие премиерът Мишел Барние също взе думата в парламента.
„Франция харчи 60 милиарда евро годишно за изплащане на лихви по дълга си, което е повече, отколкото харчи за отбрана или висше образование“, каза той.
„Можете да казвате каквото си искате, но това е реалността. Повярвайте ми: тази реалност няма да изчезне с магическата пръчка на едно предложение за вот на недоверие“, предупреди той.
Как се стигна до вота на недоверие?
Предложението за вот на недоверие беше внесено след месеци на криза, предизвикана от изненадващото разпускане на Националното събрание, поискано от държавния глава след разгрома на неговия блок от крайната десница на европейските избори.
Последвалите предсрочни парламентарни избори доведоха до формирането на парламент, разделен на три блока – крайнолеви, крайна десница и десноцентристите на Макрон, като нито един от тях не разполага с абсолютно мнозинство. След 50 дни преговори в началото на септември най-накрая беше назначено дясноцентристко правителство.
Кабинетът „Барние“ управлява само два месеца и 29 дни преди вота на недоверие. Предшественикът му Габриел Атал беше начело на френското правителство едва 7 месеца и 23 дни и е сред тримата премиери при управлението на президента Макрон, които се задържаха най-кратко на власт.
За последен път френско правителство пада с вот на недоверие през 1962 г. Тогава е свален кабинетът на Жорж Помпиду.
Източници: БТА, БНТ,
