Франция е обхваната от блокади в големите си градове, напомнящи на протестите от 2018 г. с т.нар. „жълти жилетки“. Новото правителство в столицата се намира под сериозен натиск за справяне с бюджетния дефицит и съществените съкращения, въведени през последните месеци.
Стотици хиляди работници от всички краища на Франция се включиха в стачки и протести, участвайки в едни от най-значимите демонстрации в последно време. Причината за недоволството са правителствени предложения за остри икономии и намаляване на бюджета.
Синдикати, обединяващи основните работнически групи, организираха протест, в който участваха учители, транспортни служители, работещи в здравеопазването и фармацевтичния сектор.
В четвъртък над 800 000 души участваха в стачни и демонстрационни действия, като значително бяха нарушени основните транспортни услуги, а почти всички аптеки останаха затворени.
Учителите прекратиха учебния процес, като около една трета от тях участваха в стачката, което доведе до излизането на много ученици пред учебните заведения, увеличавайки напрежението в системата.
Към обед властите съобщиха за 94 арестувани, от които 15 в Париж, и 32 остават зад решетките, според информацията от френските медии. Час по-късно, броят на задържаните се увеличи до 141, включително 21 в столицата.
В страната се проведоха поне 476 отделни протести. В Марсилия участието е около 15 000, според полицията, а организаторите твърдят, че числото е много по-голямо. Според различни оценки, се смята, че в протестите участваха 280 000 души, без да се броят протестиращите в Париж.
Около 100 протеста успяха да достигнат министерството на икономиката в Париж, където хвърлиха димки и след това се насочиха към площад Бастилията, където ще се проведе основната демонстрация, съобщи „Льо Монд.“
Правителството на премиера Себастиен Лекорню, новопостъпил след оставката на предишния кабинет заради бюджетни спорове, е под силен натиск.
Президентът Еманюел Макрон също изпитва криза на доверие заради сериозните икономически проблеми и остри обществени реакции.
Синдикатите призовават за отмяна на планираните бюджетни съкращения, увеличаване на данъците за заможните и защитаване на социалните придобивки.
Същевременно, властите подготвят значителна полицейска намеса, като над 80 000 служители на реда бяха разположени, за да предотвратят различни безредици. Отчитат се сблъсъци между протестиращи и полицаи в някои градове.
Тези протести представляват най-значимото национално събитие от 2023 г. насам, когато страната беше блокирана по време на противоречивата пенсионна реформа. Сега социалното недоволство отново е на улицата, отразявайки дълбоката криза в управлението на финансите и социалната политика.
Правителството на малцинството на Байру, което обедини десноцентристки и десни политически фракции, беше свалено на 8 септември. Новият премиер Себастиан Лекорню, трети от юни 2024 г. и пети след преизбирането на Макрон през 2022 г., е обещал да намали дефицита, който се равнява на 114% от БВП, и да въведе „значителни реформи“ в бюджетната политика.
„Нито една от катастрофалните мерки, избрани от г-н Байру, не е отменена!“, реагира с възмущение ръководителката на Общата конфедерация на труда (CGT) Софи Бине след срещата с премиера.
Дори Френската демократическа конфедерация на труда (CFDT), известна с постигането на компромиси, „е решена да излезе на улицата“, обяви нейната ръководителка Марилиз Леон, която желае „доказателства и факти“ от новия министър-председател за „необходимостта от споделени усилия“. Тя коментира положително намеренията на предшественика на Байру „да направи нещо“ относно облагането на богатите, което отново стана тема на активни дебати.
Демонстрациите във Франция са ясен показател за затруднената ситуация в икономиката и предизвикателствата пред новия кабинет в опитите да постигне баланс между бюджетната дисциплина и обществената стабилност.
