Държавният Фонд за безопасно движение по пътищата, създаден да финансира мерки срещу пътните инциденти, разполага с близо 482 милиона лева свободни средства, които стоят „блокирани“ в държавната хазна и не се използват за конкретни проекти за безопасност на пътя.
Това показват данни от анализ на Института за пътна безопасност (ИПБ), предоставени на медиите в началото на 2026 г. и базирани на официална информация от Министерството на вътрешните работи (МВР).
Какво показват цифрите
Според анализа постъпленията във Фонда непрекъснато нарастват. Това е пряко следствие от разширяването на системите за видео контрол и автоматизираното издаване на електронни фишове, които водят до събиране на между 105 и 117 милиона лева годишно само от глоби.
Въпреки това средствата, разполагащи в сметката на Фонда, не се инвестират в мерки, които пряко да повишат безопасността на пътищата – като обезопасяване на „черни точки“, подобряване на маркировката и сигнализацията, или обновяване на критични участъци от инфраструктурата.
Вместо това, според критиците, ресурсът остава „замразен“ в бюджета и често се използва за покриване на дефицити в държавната хазна.
„Това е управленски абсурд,“ заявяват от ИПБ, посочвайки, че през 2023 г. от събраните глоби са използвани едва 14.8% от средствата за разходи, а през следващите години делът е нараснал, но остава незначителен спрямо общия обем на приходите.
Експертите определят настоящата структура и механизъм на управление като „фискален цинизъм“ – т.е. инструмент в ръцете на финансовите власти за буфериране на бюджетни дефицити, а не за реализиране на политики за реално подобряване на безопасността.
„Натрупаните средства във Фонда се оказват замразени, защото **Министерството на финансите предпочита да ги използва за макроикономическа стабилизация**, вместо да ги насочва към по‑сигурна пътна инфраструктура и спасяване на човешки животи,“ се казва в анализа на ИПБ.
Как работи фондът
Практиката показва, че когато водач заплати глоба (например 100 лв. за превишена скорост), парите формално постъпват във Фонда. В края на деня обаче Българската народна банка автоматично прехвърля тези средства в централния бюджет, който се управлява от Министерството на финансите, смесвайки ги с други фискални приходи като ДДС и акцизи.
По този начин Фондът функционира повече на книга, отколкото като реален финансов инструмент за безопасност на движението.
Критиците подчертават, че докато ресурсите на Фонда растат, годишно в България загиват над 500 души при пътнотранспортни произшествия, което според тях е индикатор, че глобите не постигат своя превантивен ефект и че парите не се влагат където е най‑необходимо.
Сметната палата е започнала одит на ефективността на контрола и начина, по който средствата от Фонда се използват, заради растящите показатели на пътнотранспортните инциденти и критиките към управлението му.
Експертите от ИПБ предлагат конкретни мерки: създаване на специална инвестиционна програма за обезопасена инфраструктура, деблокиране на близо 482 милиона лева, насочване на част от ресурсите към Агенция „Пътна инфраструктура“ и общините за конкретни проекти, както и въвеждане на по‑стриктни правила за прозрачност и граждански контрол върху управлението на Фонда.
Съществува остър дебат дали Фонд „Пътна безопасност“ изпълнява своята основна функция – да спасява човешки животи и да намалява пътните инциденти, или служи преди всичко като финансов инструмент за балансиране на държавния бюджет. Докато средствата остават блокирани, критиците предупреждават, че не само реалният ефект върху безопасността е слаб, но и че публичните очаквания за прозрачност и ефективност продължават да растат.
