Длъжникът се счита за неплатежоспособен, ако в продължение на повече от 12 месеца не може да изплати едно или повече задължения, чиято обща стойност е над 10 минимални работни заплати. Това е уредено в новия Закон за несъстоятелност на физически лица, който беше разглеждан в парламента почти девет часа.
Тези длъжници получават възможност за защита и помощ в рамките на процедурата за обявяване на несъстоятелност, посочи министърът на правосъдието Георги Георгиев. Той уточни, че това не е начин за амнистия, а шанс за длъжника да започне отначало след успешно приключване на процедурата по несъстоятелност.
Предложението на „БСП-Обединена левица“ да се намали срокът на неплатежоспособността до 90 дни и сумата до 5 минимални работни заплати, както и на „Възраждане“ за срок от три месеца, не беше прието.
Длъжник, който действува добросъвестно, може да поиска да се открие производство по несъстоятелност, което Народното събрание одобри. По време на производството той ще осигурява прехраната си от несеквестируемите приходи, а при недостатъчност – от останалото си имущество до размера на несеквестируемия доход.
Сумите, необходими за осигуряване на несеквестируемия доход, ще се определят от съда според имуществен и семеен статус на длъжника и могат да се променят при нови обстоятелства.
С подаването на иск по време на производството по несъстоятелност давността спира да тече, докато производството продължава. Ако искането не бъде одобрено, давността не се счита за прекъсната и спирането не отпада.
След започването на производството длъжникът е ограничен в осъществяването на нови сделки с имущество и плащания, освен с разрешение на синдика. Това ограничение не важи за текущите задължения, свързани с основните нужди на длъжника, включително задължения към държавни органи, доставчици на услуги и разходи за здравеопазване и образование.
Несъстоятелната маса обхваща всички имуществени права на длъжника, както и половината от имуществото в съпружеска имуществена общност, според гласуването на депутатите.
Всички кредитори на длъжника могат да участват в производството в зависимост от правата и привилегиите им, независимо от произхода на задълженията. По време на производството кредиторите запазват своите обезпечения. Съдлъжниците и трети лица, предоставили имущество като обезпечение, нямат право на защита относно главния длъжник.
Вземанията се удовлетворяват в определен ред: вземания със заложна или ипотечна обезпеченост, вземания на основание задържане, разходи за производството и вземания за издръжка на трети лица.
Процесът започва по искане на добросъвестния длъжник, а районният съд по адреса на длъжника е компетентен за производството. Решенията на районните съдилища могат да се обжалват само пред въззивния съд. Жалбите се подават в срок от 14 дни, след което срокът за отговор е също 14 дни. Регистърът на несъстоятелността се управлява от Министерството на правосъдието.
Синдикът има право да прекрати всеки договор, в който длъжникът е страна, ако другата страна не е изпълнила задълженията си, след уведомление от 15 дни. При прекратяване на договора, насрещната страна може да предяви иск за обезщетение. Ако в рамките на един месец не бъде назначен синдик, съдът ще назначи държавен съдебен изпълнител, който отговаря на изискванията на Търговския закон.
В плана за погасяване могат да се предвидят отсрочка или разсрочка на плащания до три години, частично или пълно опрощаване на задължения, и други мерки за удовлетворяване на кредиторите.
При продажба на имуществени права в съпружеска имуществена общност, недлъжният съпруг ще получи половината от продажната цена, решиха депутатите.
Министър Георги Георгиев подчерта, че този закон е важен и е част от плана за възстановяване. Той добави, че ще са нужни промени след оценка на закона, след като той влезе в сила, отбелязвайки, че процедурата е значително опростена. Според него, законът подкрепя добросъвестните длъжници, а не необоснованите искания. Възстановени са правата на касационно обжалване, за да се гарантира правото на защита. Таксите и разходите за синдиците са намалени, а таксите за съдебните изпълнители са съобразени с Гражданския процесуален кодекс.
Васил Пандов от „Продължаваме промяната-Демократична България“ изрази притеснения относно риска част от разпоредбите да бъдат оспорени пред Конституционния съд. Надежда Йорданова добави, че „Демократична България“ не може да приеме назначаването на държавен съдебен изпълнител за синдик, ако такъв не бъде назначен навреме.
Представители на „Възраждане“ и „Морал, единство, чест“ изразиха мнение, че законът е написан с намерения в полза на банките, кредиторите и агенциите за бързи кредити, а основната му цел е свързана с финансирането по плана за възстановяване.
