Астрономи вероятно са открили с помощта на космическия телескоп „Джеймс Уеб“ първите индикации за звезди от подобен на динозаврите вид, които са съществували неотдавна след Големия взрив, твърди сайтът „Спейс“, цитиран от публикация в „Астрофизикъл джърнъл летърс“.
Според теорията, тези древни звездни гиганти е трябвало да са с маса 10 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце.
Подобно на динозаврите, тези звездни колоси вече не са на Земята, но подобно на фосилите от динозаври, Вселената съдържа „космически вкаменелости“ от тези първи звезди: черни дупки.
Установяването на факта, че в ранната Вселена са съществували подобни огромни звезди, може да даде повече яснота относно това как свръхмасивните черни дупки са достигнали маса, равна на милиони слънца, още преди Вселената да навърши 1 милиард години.
Интересното откритие относно тези гигантски звезди идва, когато изследователски екип започва да анализира химичния състав на галактиката GS 3073. Тя се намира на около 12,7 милиарда светлинни години и е наблюдавана таква, каквато е била само
1,1 милиарда години след Големия взрив.
Учени откриха съществени несъответствия между нивата на азота и кислорода в GS 3073, които не се обясняват с нито един известен вид звезда или звездна експлозия.
„Нашето находище помага за разкритие на 20-годишна космическа загадка. С галактиката GS 3073 тук имаме първото наблюдавано доказателство за съществуването на древните гигантски звезди“, коментира Даниъл Уейлън от Университета на Портсмут, Великобритания.
„Тези космически гиганти горели ярко за кратко време, преди да се колабират в огромни черни дупки, оставяйки химически следи, които можем да открием милиарди години по-късно. Подобно на динозаврите на Земята, те са били колосални и древни. И също така са живели кратко – само около четвърт милион години или един миг в космическия контекст“, добавя ученът.
Химичният изобилие служи като космически отпечатък,
а моделът на GS 3073 не съответства на нищо, произведено от нормални звезди. Неговото изключително високо съдържание на азот се отнася само до един вид произход, известен на учените – примитивни звезди, хиляди пъти по-тежки от Слънцето, обяснява Девеш Нандал от изследователския екип.
„Това показва, че първото поколение звезди е включвало наистина свръхмасивни обекти, които са допринесли за формирането на ранните галактики и може би са дали началото на днешните свръхмасивни черни дупки“, уточнява ученът.
Изследването прогнозират какво може да се случи, когато тези звезди тип „динозаври“ завършат своя цикъл на живот, предполагащи, че те директно
са се сривали в черни дупки.
Следващата задача на екипа е да търси други галактики с високо съдържание на азот в ранната Вселена, за да направи откритията за тези гигантски звезди още по-убедителни.
Астрономи преди това наблюдавали двойна „опашка“ на екзопланета с помощта на телескопа „Джеймс Уеб“.
