Научни екипи от Център за върхови постижения в растителната системна биология и биотехнология в България, заедно с изследователи от Потсдамски университет и Института по молекулярна физиология на растенията “Макс Планк” в Германия, успешно завършиха секвенирането на генома на Haberlea rhodopensis – ендемичен вид за нашата страна.
Този растежен организъм е известен като Орфеево цвете или Родопски силивряк, въпреки че е известен и като “възкръсващо растение”.
Детайлите за генома на Родопския силивряк се описват в научно издание, със свободен достъп, с наслов “The genome of Haberlea rhodopensis provides insights into the mechanisms for tolerance to multiple extreme environments”, което беше публикувано в специализираното списание “Cellular and Molecular Plant Sciences”.
Тези резултати ще бъдат от полза за учени от целия свят, които изучават растителната биология, особено тези, които се занимават с проблемите на различни абиотични стресове, които влияят на растенията.
Интересен факт е, че около 24% от откритите 44 306 гена в това растение са уникални и специфични само за Haberlea rhodopensis, което ги прави неповторими сред другите видове. Този факт прави генома на Родопския силивряк изключително ценен източник за бъдещи изследвания.
Опитите за улесняване на целта на стопанската дейност, медицината и други сфери, включително фармацевтиката и козметиката, използвайки Орфеевото цвете, показват значителен потенциал за бъдещи открития.
Секвенирането на генома на тази растение може да помогне на учените в търсенето на гени, които да подпомагат устойчивостта на комерсиално важните култури към неблагоприятните условия на околната среда, и също така да открият естествени вещества, полезни за хората.
Централният интерес на учените в Центъра за върхови постижения в растителната системна биология и биотехнология се фокусира върху високата устойчивост на Haberlea rhodopensis към засушаване – дори след екстремни условия включително пълно изсъхване, растението изявява възстановяващи свои свойства след последващо напояване.
Haberlea rhodopensis показва устойчивост и към други екстремни условия като ниски температури и дълготрайна тъмнина. Този вид научни изследвания на молекулярните механизми на растението при абиотичен стрес са предмет на дълбоки изследвания в Центъра.
Основната цел е, че резултатите от тези изследвания да бъдат приложени при важни за стопанството култури, с цел подобряване на тяхната устойчивост при неблагоприятни условия.
