Последните зони на дива природа в света бързо изчезват и критично са необходими категорични международни консервационни цели, сочат резултати от изследванията на Университета в Куинсленд (УК).
Международен екип наскоро направи картина на непокътнати океански екосистеми, допълвайки проект от 2016 г., който отчита оставащата по земята дива природа.
Професор Джеймс Уотсън от Училището по земя и екологични науки на УК заяви, че двете проучвания са предоставили първата пълна глобална картина за това колко малко дива природа е останала и изрази тревогата си от резултатите.
„Преди един век само 15% от земната повърхност е била използвана от хората за посеви или отглеждане на добитък – каза той – Днес повече от 77% от земята, с изключение на Антарктида, и 87% от океана са били променени от преките ефекти на човешката дейност. Може да е трудно да се повярва, но между 1993 и 2009 г. зона от сухоземна дива природа, по-голяма от Индия – изумителните 3,3 милиона квадратни километра – е изгубена за населените места, земеделието, минно дело и други действия. И в океана, единствените региони, които са свободни от промишлен риболов, замърсяване и корабоплаване, са почти изцяло ограничени до полярните региони“.
Университетския изследовател Джеймс Алън каза, че останалата дива природа в света може да бъде защитена единствено ако значението ѝ бъде признато в международната политика.
„Някои зони на дива природа са защитени от националното законодателство, но в повечето държави тези области не са официално дефинирани, картографирани или защитени“, каза той.
„Няма нищо, което да налага на народите, индустрията, обществото или общностите да си дават сметка за дългосрочното опазване. Нуждаем се от незабавното установяване на смели цели за дива природа – конкретно тези, насочени към опазване на биологичното разнообразие, избягване на опасни климатични промени и постигане на устойчиво развитие“.
Учените твърдят, че глобалната политика трябва да се превърне действия по места.
„Една очевидна намеса, на която тези нации могат да дадат приоритет, е създаването на защитени територии по начин, който би забавил въздействието на индустриалната дейност върху общия пейзаж на сушата и в морето“, каза проф. Уотсън.
„Но трябва също така да спрем индустриалното развитие, за да защитим местния поминък, да създадем механизми, които дават възможност на частния сектор да защитава дивата природа и да стимулира разширяването на регионалните организации за управление на рибарството. Вече сме загубили толкова много, затова трябва да се възползваме от тази възможност, за да осигурим последната останала дива природа, преди тя да изчезне завинаги“.
.){kind=link}