Икономиката на Унгария продължава да изпитва сериозни предизвикателства, едно от които е задържащата се инфлация над целевия диапазон на централната банка за десети пореден месец, достигайки 4,3% на годишна база през септември, значително над целта от 3% с допустим диапазон от ±1 процентен пункт.
По данни на статистическата служба цените на хранителните продукти са се повишили с 4,7 на сто на годишна база, разходите на домакинствата за енергия – с 10,6 на сто, а за услуги – с 5,9 на сто. Базисната инфлация, изключваща волатилните цени на храните и енергията, е достигнала 3,9 на сто, което е под общия показател.
Това поставя централните банкери под натиск за евентуално намаляване на лихвите, но към момента основният лихвен процент остава стабилен на 6,5%, най-висок в ЕС, което е част от „ястребовата“ политика за овладяване на инфлация чрез поскъпване на форинта.
Независимо от това, инфлационният натиск е устойчив с поскъпване на хранителни продукти, енергия и услуги, а базисната инфлация е 3,9% – малко под общия процент, което показва дълбоко вкоренени инфлационни процеси.
Очаква се централната банка да запази лихвите стабилни поне през по-голямата част от следващата година, заради възходящите рискове пред икономиката.
Икономическият растеж на Унгария е слабо положителен и се оценява на около 1% през 2025 г., значително редуциран от първоначалните прогнози.
Причина за това са спадове в промишленото производство и инвестициите, както и забавяне в земеделието и други сектори. В същото време секторът на услугите осигурява стабилизиращ ефект върху БВП.
Допълнителни фактори са повишените лихви, които затрудняват финансирането на икономическата активност, и политическата несигурност, която възпира частните инвестиции. При тях намалението е с около 11%.
Правителството се опитва да ограничи разходите, въпреки че управляващите в страната започнаха програми за евтини кредити и стимули за малките предприятия. Също така, спадът на износа, най-вече заради спада в ключови сектори като автомобилната индустрия, също тежи върху икономическата динамика.
Енергийната политика на ЕС създава значителен натиск върху Унгария, която е зависима от внос на енергийни ресурси. Високите цени на енергията, отразени в поскъпването с над 10% на годишна база на енергийните разходи за домакинствата, тежат на потреблението и бизнеса.
Въпреки усилията на правителството да ограничи този възходящ инфлационен натиск чрез държавни интервенции и програми за подкрепа, постепенното премахване на тези интервенции създава риск от допълнително покачване на цените с потенциален ефект от над 1,5 процентни пункта върху инфлацията.
Усилията на Унгария да балансира между изискванията на ЕС и националните интереси в енергийната политика се отразяват също и във водената политика на отбягване на еврото и стремеж към запазване на валутния суверенитет като фундаментален икономически инструмент.
Като цяло икономиката на Унгария през 2025 г. се намира в сложно положение – балансът между инфлационен натиск, слаб икономически растеж, високи лихви и енергийни предизвикателства е крехък. Правителството на Виктор Орбан се стреми да осигури подкрепа за икономическата активност чрез програми за кредити и социални облекчения, но предстоящите избори и международният натиск остават значими рискове за стабилността и развитието.
