За пореден път се отправя искане, което изисква държавата да плати – този път то е насочено в полза на бизнеса, след като работодателски организации се обединиха със синдикатите и заплашиха с протести. Те настояват държавата да компенсира предприятията заради високи цени на електроенергията.
Откъде обаче ще дойдат тези средства и трябва ли бизнесът наистина да бъде компенсиран?
„Небитовите потребители за пореден път успяха в пълен синхрон с държавата, който буди сериозни съмнения, да си издействат подкрепа за цените, които плащат на борсата, въпреки че няма в момента риск за високи цени на електроенергийната борса – те се движат около този таван, за който те настояват“, коментира в интервю за БНР енергийният експерт от Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров.
Исканите обезщетения вероятно ще бъдат изплатени от Фонда за сигурност на енергийната система, който се пълни от данъците на електроенергийните производители и от въглеродните квоти.
Средствата от този фонд трябва да се използват за намаляване на енергийната бедност и ускоряване на декарбонизацията, а не за подкрепа на енергийно интензивни бизнеси, заяви Владимиров.
Според него, откакто съществува фондът, той се използва за косубсидиране на губещи предприятия – интензивно енергийни бизнеси, които не се модернизират и чакат държавата да покрие рискове, свързани с пазара.
„Това напомня пореден епизод на завладяната държава и завладяната енергетика, в която частните предприятия и няколко големи олигархични кръгове се разпореждат с данъкоплатските средства“, обясни експерта.
Подобна подкрепа за бизнеса трябва да бъде предшествана от анализ на уязвимите бизнеси, застрашени от фалит и загуба на работни места. Средствата трябва да се насочат към малкия и среден бизнес, който винаги е уязвим, особено когато използва повече енергия, поясни Мартин Владимиров.
Второ, тази помощ следва да бъде одобрена от ЕС, защото сега противоречи на конкурентното право, посочи Владимиров,
според когото тези плащания са незаконни.
„Освен данъкоплатците, плаща цялата българска енергетика. Всички производители на електроенергия на практика плащат разликата, която генерират като печалба обратно във фонда за сигурност на енергийната система. При въглищните централи обаче таванът е толкова висок, че те не връщат никога средства. Вместо таванът да е еднакъв, имаме преференциално третиране на едни играчи спрямо други. Въглищните централи, както винаги, се косубсидират най-мащабно.“
Пазарът на природен газ, който движи цените на електроенергията в Европа, в момента е доста уязвим, коментира Мартин Владимиров в предаването „Преди всички“. По думите му може да се стигне до изпразване на газохранилищата в Европа тази зима, което ще вдигне цената на газа, а оттам и на електроенергията.
По-голямата част от помощите ще отидат в 50 предприятия, предупреди експертът.
„Когато няма риск за цената, която те плащат на борсата, те имат стимул да купуват скъп ток. Това може да доведе до повишаване на средните цени в България. Те могат да поискат каквато искат оферта от енергийните търговци. Бизнесът няма никакъв риск от такава транзакция. Бизнесът ще си получи парите обратно от държавата. Търговецът ще си получи високата цена. Всички останали ще страдаме от средно високите цени, включително държавата, която, за да натисне цената надолу при домакинствата, ще трябва да точи повече средства от бюджета или от фонда. Всички плащаме масрафа на едрия бизнес.“
Ние живеем в планова енергетика, в която никой не плаща истинската цена на пазара – нито бизнесът, нито битовите потребители. Трябва да се върви към постепенна либерализация на пазара и за бита, категоричен е Владимиров, който припомни, че за първи път за тази либерализация е станало дума на 1 януари 2015 г.
Експертът изрази скептицизъм, „че това някой иска да го направи изобщо“ и допълни, че винаги се чака промяна на геополитическата ситуация или смяна на конюнктурата в Брюксел, за да се издейства отлагане.
Между 20 и 30% от домакинствата ще срещнат трудности да си плащат сметките при либерализиран пазар. Помощта от фонда трябва да се насочи именно натам – около 2 милиарда лева от продажбата на въглеродни квоти биха били достатъчни за уязвимите домакинства.
Всички останали домакинства „следва постепенно да бъдат изложени на пазарните условия“. Много домакинства сега не искат да правят инвестиции в енергийни спестявания, защото плащат „доста ниски сметки на фона на доходите им“, изтъкна експертът от ЦИД.
МЕ и МТСП се карат кой трябва да започне програмата за уязвимите групи, попадащи под дефиницията за енергийна бедност. Няма политическа воля и причината е проста – който отвори темата за либерализация на тока, ще загуби гласове, каза Мартин Владимиров.
Според него електроразпределителните предприятия е трябвало да покрият разходите, които са направили домакинствата, за да намерят алтернативен начин да се отопляват, докато са били без ток.
Не е работа на държавата, която трябваше да накара ЕРП-тата да си свършат работата и да си изпълнят условията по договорите, каза още експертът.
