Доналд Тръмп, президентът на САЩ, реализира своите заплахи и наложи нови повишени търговски мита на страните-членки на ЕС. Тази стъпка е в контекста на конфликта между Украйна и Русия, както и на подкрепата, която ЕС предоставя на Украйна. В отговор на това Тръмп изрази своето „разочарование“ от Путин и загатна за нови, все още неосъществени санкции срещу Русия.
Френският президент Еманюел Макрон призова съюза да „защитава European interest“, след заплахите на Тръмп за 30% мита върху почти целия внос от ЕС.
Това последва действия от страна на ЕС, насочени към намаляване на напрежението след Тръмповите заплахи. Според информация на британския The Guardian, съюзът реши да удължи спирането на ответните мита на стойност 21 милиарда евро до 1 август, който съвпада с крайния срок за новото споразумение на американския президент.
Междувременно председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и индонезийският президент Прабово Субианто обявиха „политическо споразумение“ за свободна търговия, което слага край на деветгодишни преговори.
ЕС увеличава усилията за подписване на нови споразумения с южноамерикански и азиатски държави, след като Тръмп наруши световната търговска система, с надеждата да сключи сделки с Индия, Тайланд и други до края на годината.
Германия остава сдържана в призивите за ответни мерки
Макрон подчерта, че ЕС трябва да бъде подготвен за търговска война и да се противопостави на действията на Тръмп, от когото се очакваше миналата седмица да одобри основно споразумение за 10% мита с блока.
ЕС реагира остро на 30% мита от САЩ: Макрон призова за ответен отговор
„Повече от всякога, комисията трябва да демонстрира силната си решимост да защитава европейските интереси“, написа Макрон в социалните мрежи. „По-специално, това означава ускоряване на подготовката на надеждни противодействия чрез мобилизиране на всички налични инструменти, включително мерките срещу принудителните действия, ако няма споразумение преди 1 август.“
Други европейски лидери, включително тези от Италия, Холандия, Германия и Ирландия, призоваха за спокойствие. Все пак, отразявайки шока в блока от заплахата на Тръмп, влиятелната Федерация на германските индустрии (BDI) определи съобщението на Тръмп като „сигнал за пробуждане за индустрията от двете страни на Атлантика“.
Макроновият призив за готовност за търговска война противоречи на Берлин, който настоява за „прагматичен“ отговор.
Канцлерът на Германия Фридрих Мерц заяви, че е провел разговори с Тръмп и подчерта значимата роля, която той играе в оформянето на подходите на ЕС преди крайния срок на Тръмп – 1 август.
„Говорих интензивно за това през уикенда с Макрон и Урсула фон дер Лайен“, сподели Мерц в предаване на германската телевизия ARD. „Искаме да използваме времето до 1 август, за да намерим разрешение. Наистина съм ангажиран с това.“
Джорджа Мелони, министър-председателят на Италия, получаваща комплименти от Тръмп, заяви, че вярва, че „справедливо споразумение“ е възможно.
„Няма причина да се предизвиква търговска война между двете страни на Атлантика“, казва тя.
Холандският премиер Дик Схоф сподели в социалните мрежи, че ЕС „трябва да остане единен и решителен“ в намерението си да осигури „взаимноизгодно“ споразумение със САЩ.
Вицепремиерът на Ирландия Саймън Харис посочи, че всичко това е част от стратегията на Тръмп, която „разпознава нуждата от сделка“ и че повишаването на тарифите е „неговият метод“ за преговори.
Икономическият съветник на Белия дом Кевин Хасет заяви в неделя, че Тръмп ще продължи със заплахата от мита за ЕС, Мексико и други, ако предложенията за търговски сделки не бъдат подобрени.
„Тези мита са реални, ако президентът не постигне сделка, която смята за адекватна“, сподели той в „This Week“ на ABC. „Но знайте, че разговорите продължават и ще видим какво ще се случи.“
Посланиците на ЕС бяха уведомени за последните събития на извънредна среща в Брюксел в неделя. Източници съобщиха, че са склонни да покажат единство и подкрепа за плана на комисията за продължаване на преговорите. Министрите на търговията на ЕС ще се съберат в понеделник.
Фон дер Лайен предупреди в неделя: „Ще продължим да се подготвяме за контрамерки, за да сме напълно готови“, описвайки сделката с Индонезия като „огромна стъпка“, която ще подпомогне разнообразяването на пазарите.
Тя добави, че ЕС ще продължи да опростява единния пазар, за да „задълбочи“ търговските възможности вътре в блока, „тъй като това е нашето безопасно пристанище“.
Заплахата от 30% мито се смята за преговорна тактика, но е видно, че зад кулисите има голямо напрежение, като много смятат, че това е опасна игра между Атлантика в период на глобална нестабилност.
Последният ход на Тръмп е в съответствие с неговото предишно заявление, че ЕС налага несправедливи мита от 39% върху вноса от САЩ, докато европейските данни показват средно около 2,5% мита.
Някои евродепутати предупредиха, че ако започнат да приемат „незаконните“ мита като нова норма, Тръмп просто ще дойде за още.
Германската автомобилна асоциация изрази загриженост относно растящите разходи за производителите на автомобили и коментира, че е „жалко, че съществува заплаха за допълнителна ескалация на търговския конфликт“.
Германската автомобилна индустрия вече е засегната от 25% нарастване на тарифите за износ до САЩ, над добавените 2,5%, докато стоманодобивният сектор е подложен на наказателни тарифи от 50%.
Разбира се, принципното споразумение, предложено от Тръмп, осигурява потенциално облекчение на тарифите за всички производители на автомобили с заводи в САЩ, сред които са Mercedes-Benz, BMW и Volkswagen, както и шведската компания Volvo.
Но миналата седмица, шведският финансов министър характеризира споразумението като „наистина лошо“, твърдейки, че някои икономически трудности са неизбежни.
Икономически последици от тарифите: намаление в растежа
Търговията между ЕС и САЩ възлиза на 1,4 милиарда евро годишно, но само три държави – Германия, Италия и Ирландия, с големия си фармацевтичен сектор – изнасят повече за САЩ, отколкото внасят.
Европейската комисия вече коригира надолу прогнозите си за растеж през 2025 г. – за еврозоната до 0,9% (от 1,3%), а за целия ЕС – до 1,1% (от 1,5%). Основна причина за това са повишените американски мита и растящата несигурност в глобалната търговия. Очаква се растежът на износа да се забави до 0,7% през 2025 г., като потенциално възстановяване може да настъпи едва през 2026 г.
Анализите показват, че новите мита могат да намалят БВП на еврозоната с между 0,3% и 1% в рамките на година, а бизнес инвестициите да паднат с до 6% под базовия сценарий.
Рецесията остава реална заплаха при ескалация на търговската война.
Сектори като автомобилостроенето, машиностроенето, фармацевтиката, хранително-вкусовата индустрия и луксозните стоки вероятно ще понесат най-големи загуби. Съществува и възможност за повишаване на цените на някои стоки и услуги в Европа, в случай че компаниите преместят част от разходите или търсят нови пазари. Може да възникне и загуба на работни места.
Тези последствия биха имали сериозно негативно влияние върху способността на Европа да подкрепя Украйна в конфликта с Русия. Ходът на Тръмп в този момент заплашва икономиката на Стария континент, което пряко влияе на ресурсите, нужни на Украйна за оцеляване като държава. В същото време Тръмп обеща да предостави противовъздушни системи „Пейтриът“ на Украйна, които ще бъдат финансирани от ЕС.
Въпреки това, заплахите на президента на САЩ за нови и по-строги санкции срещу Русия все още не са реализирани. В контекста на търговската война, която Тръмп започна срещу останалата част от света, Русия не е в центъра на вниманието. Някои оценки сочат, че това е резултат от ниския стокообмен между двете държави, резултат от наложените санкции. Въпреки това, данните показват, че през 2024 година САЩ са внесли стоки от Русия на стойност около 3 милиарда долара. Анализаторите смятат, че стратегията на Тръмп се опитва да сближи Русия и САЩ, но до момента това е неуспешно. Влиянието на американската политика главно засяга само европейските съюзници на САЩ.
