„`html
Третият обмен на заложници и затворници между „Хамас“ и Израел се проведе, след като САЩ изразиха надежда, че крехкото четиридневно примирие в Газа ще бъде удължено и след понеделник. Но Израел посочи, че военната му кампанията му далеч не е приключила.
Денят донесе няколко силно емоционални момента. 17 заложници бяха освободени от „Хамас“. Сред тях са руснак и трима тайландци. Всички освободени израелци са жени или деца. В замяна, 39 палестински затворници, също жени и деца, бяха освободени от израелските затвори.
От Газа беше освободено момиче, останало сираче при атаката на „Хамас“ в Израел миналия месец, а хуманитарната помощ най-накрая достигна северната част на Газа, която беше опустошена от израелските бомбардировки.
Освобождаването на четиригодишната Абигейл Едан, чиито родители са убити пред очите й, докато по-големите й братя и сестри се криели в шкаф, е важен момент за Израел.
Лиз Хирш Нафтали и Ноа Нафтали, нейната пралеля и братовчедка, казаха:
„Надявахме се и се молехме днешния ден да дойде. Няма думи, с които да изразим нашето облекчение и благодарност, че Абигейл е в безопасност и се прибира у дома… Днешното издание доказва, че е възможно. Можем да върнем всички заложници у дома. Трябва да продължим да настояваме.”
Американският президент Джо Байдън приветства освобождаването на детето, което е с двойно гражданство – израелско и американско. Той заяви, че би искал „примирието да продължи“.
Друга заложница, Елма Авраам, на 84 години, се оказа тежко болна при пристигането си в Израел и бе откарана направо в болница с хеликоптер.
„Хамас“ също сигнализира готовност да удължи примирието. Според източник на информационна агенция AFP, групировката е готова да го удължи с „два до четири дни“, в които е възможно „освобождаването на още 20 до 40 израелски затворници“.
Но израелският премиер Бенямин Нетаняху смекчи надеждите за трайно спиране на офанзивата. При посещение на израелските сили в Газа той каза:
„Ние продължаваме до края, до победа. Нищо няма да ни спре.”
Нетаняху е съобщил на американския президент Джо Байдън, че Израел ще поднови кампанията си с пълна сила, след като примирието приключи, но би приветствал удължаването му, ако това улесни освобождаването на по 10 заложници всеки ден, както е договорено.
Смята се, че „Хамас“ е разделен относно удължаването на примирието. Политическите лидери, базирани в Катар, подкрепят удължаването, но тези в Газа смятат, че с 200 заложници, които все още са в ръцете им, имат добри позиции и трябва да се противопоставят на всякакви отстъпки. Групата каза в изявление в неделя, че ще удължи примирието, ако бъдат положени сериозни усилия за увеличаване на броя на освободените от Израел палестински затворници.
Примирието доведе до първата значителна пауза след седем седмици война.
Тя беше белязана от най-смъртоносното израелско-палестинско насилие от десетилетия и огромни разрушения и разселване в Ивицата Газа.
Конфликтът беше предизвикан, от „Хамас“, които пробиха оградата около Газа на 7 октомври и атакуваха Южен Израел, убивайки повече от 1200 души, предимно цивилни в домовете им и присъстващи на музикален фестивал. Повече от 240 души бяха отвлечени, сред които бебета, възрастни хора, хора с увреждания, войници и чуждестранни работници.
Повече от 13 300 палестинци са били убити от израелската офанзива, започнала след атаката на „Хамас“. Приблизително две трети от тях са жени и деца, твърди здравното министерство в Газа. Повече от 1 милион души бяха принудени да напуснат домовете си.
Под силен международен натиск Израел се съгласи да освободи 150 палестински затворници и да допусне 300 камиона с хуманитарна помощ в Газа след седмици на блокада на всякакъв вид гориво, храна, лекарства и други основни продукти. Това предизвика остра хуманитарна криза.
Призивите на семействата на заложниците да се даде приоритет на освобождаването им изостриха дилемата, пред която са изправени лидерите на Израел, докато се опитват да смекчат военната офанзива с цел да освободят всички пленници. Много официални лица твърдят, че „Хамас“ прави отстъпки само когато е изправен пред смазваща сила, така че според тях офанзивата трябва да продължи.
Основен проблем е почти пълната липса на доверие между Израел и „Хамас“.
Израел обвини „Хамас“, че не е позволил на Международния комитет на Червения кръст да посети заложниците, задържани в Газа. А роднини на заложниците, го критикуват за освобождаването на деца без родителите им. Твърди се, че и двете са нарушения на сделката.
Осама Хамдан, говорител на „Хамас“, обвини Израел, че е позволил само на 65 от 340 хуманитарни камиона да влязат в Газа от петък и да достигнат северната част на територията. Това е „по-малко от половината на това, за което Израел се съгласи“. Израел твърди, че „Хамас“ е спрял помощта, движеща се на север.
Много палестинци гледат на затворниците, държани от Израел, включително тези, замесени в атаки, като на герои, съпротивляващи се на окупацията, и празнуват освобождаването им.
„Целият ислямски свят и арабският свят подкрепят „Хамас“ сега… Но се надявам, че примирието ще продължи и войната ще спре и хората ще се върнат по домовете си“, каза Хамед Абу Абед, 46-годишен шофьор в Рамала.
Войната в Газа беше придружена от нарастване на насилието в окупирания от Израел Западен бряг, където израелската армия арестува стотици палестинци от началото на войната, предимно хора, за които подозира, че са членове на „Хамас“.
В Рамала палестинските семейства с тревога очакваха новини, като много роднини на хилядите палестинци, задържани от Израел, се надяваха, че списъкът от 300 кандидати за освобождаване, съгласно споразумението, ще бъде разширен.
Израелските военни наредиха на палестинците да не се връщат на север и да не се приближават на километър до граничната ограда.
Палестинският червен полумесец съобщи, че израелските сили са открили огън по двама фермери в централната част на Газа в неделя, убивайки един от тях.
Също в неделя „Хамас“ обяви смъртта на Ахмед ал Гандур, отговарящ за Северна Газа и член на висшия военен съвет. Гандур, за който се смята, че е бил на около 56 години, е най-високопоставеният боец убит в боевете. Израел е убил голям брой командири със среден ранг в организацията, но малко лидери.
*Текстът е публикуван в „Гардиън“. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
