Някои фактори, като проливният дъжд, които се изсипа над Финландия по време на евроизборите на 9 юни, и започването на ваканционния период за много семейства, тъй като училищата вече са в лятна ваканция, повлияха за ниската избирателна активност на европейските избори. Основната причина обаче най-вече е, че изборите за Европейски парламент не са толкова популярни – Европейският съюз съществува там някъде далеч и не се доближава до всекидневието на гражданите. Институциите и функциите на парламента и Евросъюза са сложни и отчасти дори непонятни за гражданите. Това заяви в интервю за БТА българката Теодора Хелимаки, докторант изследовател във факултета по политология в Хелзинкския университет.
Тя живее от 13 години в скандинавската страна, а една от темите на научните ѝ разработки е: „Политическо поведение в съвременна Финландия: Изследвания на гласуването и провеждането на кампании в политическа система, ориентирана към кандидатите“.
„Предварителното гласуване е добило популярност на последните избори, така че не е необичайно повечето от избирателите да гласуват така. Особено в по-рядко населените места се гласува предварително, защото е по-удобно. Много от хората, които живеят в слабонаселени места, имат нужда от помощ при придвижването до избирателна секция. Понякога има превоз към някои избирателни секции, организиран от магазини, в които се намират самите секции“, разказва Теодора Хелимаки.
Финландия произведе европейски избори за седми път. Те се състояха както в периода на предварително гласуване – от 29 май до 4 юни, така и в същинския изборен ден – на 9 юни. Повече гласоподаватели обаче отидоха да гласуват в предварително.
По окончателни резултати на министерството на правосъдието във Финландия, публикувани днес, изборите спечели Националната коалиционна партия, която беше фаворит според проучванията. На второ място остана Съюзът на левицата със 17,3 процента, с което надскочи предвижданията на мнозина анализатори. Финландска социалдемократическа партия с 14,9 процента, „Финландски център“ с 11,8 процента и Съюзът на зелените – с 11,3 процента, допълват челната петица.
Останалите две финландски партии, които ще излъчат представители в ЕП, са партия „Финландците“ (7,6 процента) – втора по големина в парламента в Хелзинки, и Шведската народна партия (6,2 процента).
Неочаквано високият резултат на Левия съюз – голямата изненада на тези избори, се дължи на популярността на лидера на партията Ли Андерсон, която получи 247 604 гласа. във Финландия се гласува за кандидат, не за партия, обясни Теодора Хелимаки.
Андерсон постави рекорд за най-много получени гласове на Европейски избори и с успеха си донесе 3 места в ЕП на Съюза на левицата. Проучванията не успяха да предвидят личната й популярност. Тя беше и сред кандидатите в тазгодишните президентски избори и успя да натрупа популярност, разказа Теодора. В началото на годината Финландия произведе избори за държавен глава, които спечели дясноцентристът Александър Стуб от Националната коалиционна партия.
Сегашния висок резултат на Левия съюз вещае добро бъдеще за Ли Андерсон, смята българката.
Попитана дали победата на Националната коалиционна партия – единствената финландска партия с четири места в ЕП след изборите, може да се приема като знак за доверие към правителството на премиера Орпо, тя отговори: „Определено се усеща доверие към Националната коалиционна партия, особено от нейните верни избиратели. Но евровота се отличава от националните избори. Знаем от предишни евроизбори, че Националната коалиционна партия мобилизира своя електорат най-добре, благодарение на силните проевропейски нагласи (на избирателите ѝ – бел. р.). Също така, когато избирателната активност е ниска, партията се отличава поради активността и лоялността на нейните избиратели“.
Най-много гласове в най-популярната партия – Националната коалиционна партия, също бяха подадени за кандидат-президента Мика Аалтола. Малкото изминало време между изборите за президент и тези за ЕП определено беше от значение за гласоподавателите, казва Хелимаки.
Тя изтъкна и защо евроскептичната партия „Финландците“ е останала с по-нисък резултат от очакваното: техните гласоподаватели поначало не гласуват, ако изборите не са от значение за тях, тоест доста от техните гласоподаватели си останаха вкъщи. Партия „Финландците“ са част от правителството в сегашния парламент, който вдигна наскоро ДДС с процент и намали редица социални надбавки. Гласоподавателите не са особено доволни от последните бюджетни промени, обясни още Теодора Хелимаки.
На въпрос дали се очаква новите финландски представители в Европейския парламент да водят различни от настоящите политики на европейско равнище, тя отговори, че финландските евродепутати са сравнително неутрални и предполагаемо ще бъдат такива и в бъдеще. „Разбира се, сега имаме повече представители от левицата, така че там финландският принос ще бъде по-голям, отколкото вдясно“.
По думите ѝ е любопитно също, че както и в другите северни държави, Финландия няма да изпрати крайнодесни членове, а мнозинството са представители на левицата (Съюзът на левицата и Финландска социалдемократическа партия), както и Зелените.
Финландците са позитивно настроени към Европейския съюз, но не очакват много промени. Дълготрайното членство на страната е допринесло за определена сигурност, но покрай кризите има и скептични настроения, когато става въпрос за присъединяването на нови членове.
Европейския съюз като че ли е по-поляризираща тема в България. Тук изборите, кампаниите и дискусиите са по-умерени, някой биха казали дори скучни, казва в заключение българката.
