Роман Гончаренко
„Тайните на руската мафия“ – под това заглавие германската обществена телевизия ZDF излъчи 45-минутен документален филм, който проследява развитието на престъпността от постсъветските републики в Германия през последните 30 години. Филма обобщава колегата Роман Гончаренко от Руската редакция на ДВ.
Голяма част от филма е посветена на 90-те години на миналия век. Тогава Берлин и източната част на Германия постепенно се превръщат в център на руската престъпност. През 1991 година в Берлин са регистрирани цели 14 убийства, свързани с рекет и борба за влияние между различни руски групировки. Документалният филм представя „руската мафия“ като престъпна структура, която се отличава от други подобни организации, например от италианската мафия, най-вече с изключителната си бруталност.
Какво разкрива филмът
Във филма се цитират данни на германската полиция, според които в момента в страната действат 22 престъпни боса и 50 групировки с обща численост от 10 000 души. „Руската мафия“ се занимава с всевъзможни престъпни дейности: рекет, контрол на проституцията, търговия с оръжия и наркотици, трафик на хора, пране на пари. Експертите изчисляват, че тези групировки всекидневно печелят по 1 милион евро, като голяма част от тези пари се влагат в недвижими имоти. И може би не е случайност, че през последните години цените на недвижимите имоти в Германия стремглаво растат.
Германската полиция не може да се похвали с особени успехи в борбата срещу „руската мафия“. Най-големият ѝ удар е арестът на Александър Бор преди повече от 20 години. Бор, професионален престъпник „тежка категория“, беше задържан в Мюнхен и осъден на доживотен затвор заради убийството на друг руски подземен бос – Ефим Ласкин. После наказанието му беше променено на 13 години лишаване от свобода, но само след две години Бор беше депортиран в Русия, където излезе на свобода и сам стана жертва на поръчково убийство.
От документалния филм научаваме още, че в борбата срещу руската престъпност в Германия не достигат специалисти. Само митническите власти са натрупали 37 000 преписки за пране на пари, които няма кой да разследва. Освен това постсъветските престъпни групировки са херметически затворени, почти невъзможно е да се внедрят агенти под прикритие или да бъдат намерени защитени свидетели.
Сходни проблеми се констатират и по отношение на онези престъпници от страните в бившия СССР, които излежават наказания в германски затвори. Техният брой е около 5000 – 10% от всички затворници в Германия. Пред авторите на филма един журналист разказва, че германските затворници охотно се поставят под закрилата на руснаците в затворите – най-вече защото ценят тяхната сплотеност и защото се страхуват от затворниците, които са родом от арабски страни.
Недостатъците
Документалният филм информира главно за 90-те години на миналия век, по-нови факти почти няма. Пред камерата не застава нито един истински представител на руския подземен свят в Германия, а имена на престъпни босове не се споменават. Единственият руски събеседник, Михаил Орский, е представен като „главатар на таксиджийска мафия“. За него обаче руските медии подигравателно пишат, че е просто „рекетьор в пенсия“. Във филма той не казва нищо конкретно за руската мафия в Германия.
В обобщение: въпреки гръмките анонси филмът на ZDF не разкрива никакви тайни. Но основният му извод изглежда правилен: германските правоприлагащи органи очевидно не се справят с проблема. И то не толкова поради липсата на персонал или затвореността на „руската мафия“, колкото заради слабото сътрудничество с руската страна, за което говорят и няколко от събеседниците във филма. За да бъде отслабена постсъветската престъпност в страната, германските власти трябва най-вече да активизират борбата срещу прането на пари, смятат авторите на филма. Защото както се изразява един от събеседниците, „това е заплаха за самите устои на правовата държава“.
[tcm id=“1″]
Текст: „Дойче Веле“.
