Съветът на Европа отбелязва 75 години от създаването си, предаде БТА. Съветът е изправен пред редица кризи на връх юбилейната си годишнина в това число дори заплахи от страна на държавите членки за напускане на организацията. По-големият брат на Европейския съюз обаче не бива да бъде отписван все още.
Конрад Аденауер, първият канцлер на Западна Германия след Втората световна война, веднъж определя Съвета на Европа като „европейската съвест“. Но 75 години след основаването си международната организация изглежда се намира в окаяно състояние. Няколко държави членки заплашват да я напуснат. Правата на човека, за чието спазване Съветът на Европа следи, са подложени на все по-голям натиск.
Наред с това мнозина бъркат организацията с Европейския съюз. Колко годишнини ще има още Съветът на Европа?
В сянката на Европейския съюз
Основан през 1949 г. Съветът на Европа се ангажира да защитава правата на човека, демокрацията и върховенството на закона. Сред 46-те му членове са всички 27 държави от ЕС, както и Великобритания, Турция, Сърбия, Украйна и редица други, които обхващат около 680 милиона европейци от Гренландия до Азербайджан.
Значението на Съвета на Европа обаче намалява с нарастването на значението на ЕС. Той твърде лесно се бърка с Европейския съвет – събранието на лидерите на държавите членки на ЕС – особено като се има предвид, че имат едно и също знаме и химн.
Колеблива подкрепа
Войната в Украйна отбеляза повратна точка за Съвета: Русия бе изключена заради инвазията. Но други членове също се смятат за разколебани и не е съвсем ясно да биха останали твърдо ангажирани със Съвета. Сърбия, например, заплашва да напусне, ако Косово стане член, както е планирано.
В началото на годината делегацията на Азербайджан получи едногодишно отстраняване от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), тъй като страната отказа да приеме наблюдатели на изборите.
Турция от години не изпълнява важни решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и продължава да вкарва активисти в затвора.
Решенията на ЕСПЧ са трън в очите и на Великобритания, отчасти защото съдиите в последния момент попречиха на правителство на Консервативната партия да депоритра търсещи убежище мигранти в Руанда през 2022 г. Когато на 22 април британският парламент одобри споразумението за релокация на мигранти с Руанда, министър-председателят Риши Сунак заяви, че в бъдеще ще пренебрегва временните съдебни разпореждания на ЕСПЧ.
Съветът просто трябва да пренебрегне заплахите за оттегляне, заяви Франк Швабе, ръководител на германската делегация в ПАСЕ.
„Ако в Бундеслигата има отбор, който играе с ръце, вместо с крака, и когато съдията надуе свирката, заплашва, че ще се оттегли, това няма да е никак приятно“, каза Швабе, визирайки германското футболно първенство. „Но тогава всичко зависи от тях. На никого не е позволено да играе с ръце“, добави той.
Швабе, който е част от лявоцентристката Германска социалдемократическа партия (ГСДП), предупреждава, че организацията ще загуби смисъла си, ако се допусне изключение в правилата за всички заради отделен случай.
Ограничени правомощия
Най-силният инструмент на Съвета на Европа е и си остава Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ).
ЕСПЧ следи за спазването на Европейската конвенция за правата на човека, която всички членове на Съвета са подписали. Тя гарантира важни права, като това на живот, забраната на изтезания и свободата на словото.
Всеки, който смята, че правата му са били нарушени, може да подаде жалба в ЕСПЧ. Решенията на съда са задължителни. Въпреки това съдът е хронично претоварен, тъй като на годишна база постъпват над 50 000 нови жалби.
Освен ЕСПЧ правомощията на Съвета на Европа са ограничени. Поради това организацията често е определяна като само привидно респектираща, но реално неефективна и недееспособна.
Швабе обаче вижда нещата по друг начин: „ЕС има икономически възможности, да, разбира се, които Съветът на Европа няма. Но Съветът на Европа има гарантирани правомощия.“ Те включват например правото да изпраща мисии за наблюдение на избори или да влиза в затвори без предупреждение.
