Една донорска конференция, която се състоя миналата седмица в Лондон, послужи като мрачно напомняне – две години от избухването на конфликта в Судан. Оставаща сравнително встрани от вниманието на международната общност, съсредоточила се върху войните в Украйна и Близкия изток, тази държава в Североизточна Африка, която е трета по площ на континента, стана сцена на най-тежката хуманитарна катастрофа с вътрешно разселване на хора в света.
Конфликтът, избухнал на 15 април 2023 г., продължава, без да се вижда изход на хоризонта, отбелязва Франс прес.
А равносметката е плашеща: най-малко 28 хиляди убити, макар че реалният брой на жертвите вероятно е много по-висок (според някои оценки още от миналата година загиналите са 150 хиляди – бел. ред.); повече от 14 милиона души (или близо 30 процента от 48-милионното население на Судан – бел. ред.) бяха принудени да напуснат домовете си, а в цели райони цари масов глад, обобщава Асошиейтед прес.
Редовната армия, която воюва срещу паравоенните Сили за бърза подкрепа (СБП), обяви миналия месец, че е установила пълен контрол над столицата Хартум. Този успех като че ли дойде закономерно след методичния напредък на суданските въоръжени сили под командването на генерал Абдел Фатах ал Бурхан през последните месеци, който е отчитан от Асошиейтед прес. Той позволи на армията да затвърди контрола си върху частта от Судан на източния бряг на река Нил.
СБП обаче не показват никакво намерение да сложат оръжия. Водени от Мохамед Хамдан Дагало, известен като Хемети – впрочем някогашен заместник на Бурхан, преди да се обърне срещу него – паравоенните продължават да контролират части от Судан и имат съюзници. Нещо много символично: навръх втората годишнина от избухването на конфликта те обявиха формирането на паралелно правителство.
При това СБП се опитват да превземат Ел Фашер – последния голям град в обширната западна област Дарфур, който все още се изплъзва от контрола им, посочва Би Би Си. Ако операцията се увенчае с успех, паравоенните де факто ще затвърдят контрола си над западната част на Судан.
Това неминуемо предизвика опасения от фактическо разделение на страната на две. Асоциациите с други африкански държави, и най-вече съседна Либия, са неизбежни. Още повече че са налице редица от необходимите условия – съществуването на голям брой фракции, преследващи своите тесни интереси, и намесата на външни сили – макар че има местна специфика и разлики.
АП прогнозира, че превземането на суданската столица от редовната армия отваря нова глава от войната, разделяйки де факто страната на зони, контролирани от въоръжените сили и СБП. Още повече че паравоенните предвиждат Судан да бъде „светска, демократична и децентрализирана държава“, с „доброволна интеграция на нейната територия и общности“ – сигнал към многобройните судански групи, които искат автономия от Хартум.
А само преди няколко години Бурхан и Хемети се съюзиха, за да провалят прехода на страната към цивилно управление след свалянето от власт на дългогодишния диктатор Омар ал Башир с народен бунт през 2019 г., преди обаче напрежението да експлодира в кръвопролитна борба за власт между двамата.
Впрочем СБП изникнаха от придобилите мрачна слава милиции джанджауид (в превод от арабски „дяволи на коне“ – бел. ред.). Мобилизирани от Башир и съставени от етнически араби, те се прочуха със своите зверства срещу чернокожи по време на зловещия конфликт в Дарфур преди две десетилетия.
Подобно на обвиненията срещу джанджауид в началото на този век, администрацията на предишния президента на САЩ Джо Байдън каза, че СБП извършват геноцид в Дарфур – нещо, което паравоенните отрекоха – и наложи санкции на Хемети, припомня Асошиейтед прес.
Редовната армия също е обвинявана в жестокости, но и тя отрича да извършва зверства.
Институтът за изследване на войната коментира на сайта си, че държави като Иран, Русия и Обединените арабски емирства (ОАЕ) разпалват конфликта в ущърб на интересите на Съединените щати в Червено море. Всяка от тези външни сили преследва свои собствени интереси.
Така например, отбелязва базираният във Вашингтон мозъчен тръст, Иран иска да се сдобие в Судан с военноморска база, за да може да подкрепя атаките, извършвани от хусите – свързана с него йеменска групировка – срещу кораби в Червено море.
Що се отнася до Русия, тя също се стреми към военноморска база в Судан, но по друга причина – за да укрепи логистичните си коридори към Африка и да проектира мощ в Червено море, смятат американските анализатори.
Подобно на Техеран и Москва, Египет също подкрепя в съседната държава редовната армия. Целта му, от една страна, е да не допусне разпространение на конфликта и приток на бежанци, а, от друга – да противодейства на ОАЕ, както и на Етиопия. Впрочем Египет има сложни отношения и с Етиопия.
Турция също поддържа в Судан редовната армия, за да се противопостави на влиянието на Емирствата.
Всяка от четирите външни сили, застанали на страната на Бурхан, преследва свои икономически интереси.
ОАЕ, за които пък се твърди, че подкрепят Хемети, се стремят към повече инвестиции и увеличаване на търговията със Судан.
Петте държави снабдяват своите съюзници в Судан с различни оръжия, на първо място дронове. Впрочем безпилотните летателни апарати се утвърдиха през последните години като ключов фактор във военните конфликти.
И така, като че ли няма изгледи за скорошно прекратяване на огъня и за започване на сериозни преговори за уреждане на конфликта в Судан. Нито един от двата лагера не изглежда склонен на компромиси, а вниманието на международната общност като цяло е насочено към други войни. По всичко изглежда, че от решаващо значение ще се окаже ситуацията на терен. А тя като че ли загатва, поне на този етап, за фактическо разделение на страната.
Това буди сериозно безпокойство, още повече предвид историческия опит с отделянето през 2011 г. на Южен Судан, който стана най-новата държава в света, само за да попадне в плен на кръвопролитни вътрешни междуособици.
Освен това все по-разнородният и сложен характер на враждуващите лагери, част от които са разнообразни милиции, прави уравнението още по-сложно. И загатва, че когато мирът настъпи един ден, Судан още дълго време ще бъде в плен на несигурността и нестабилността, тъй като тези милиции, разполагащи с оръжия и подкрепата на влиятелни политически фактори, ще поискат своето.
Източник: БТА
