Обичаме ние да работим по списък. Достатъчно е да влезете в който и да е голям магазин и непременно ще срещнете угрижен съпруг, бутащ количката с едната си ръка и съсредоточен в списъка, връчен му от благоверната – в другата.
Партийните лидери също обичат списъците. Само че работят с тях по друг начин – с едната ръка си бутат партийката, а с другата є навират в муцуната списък с враговете. Защото ние, българите, открай време обичаме да имаме врагове – така си оправдаваме глупостите и провалите.
Миналата седмица нашумя поредният списък с врагове на народа и нацията – съставен от анонимни активисти на „Възраждане“. Партия, специализирана в откриване на национални предатели. И май друга дейност няма.
Да си спомняте как започна възходът на тази варненска партийка? Помните, разбира се – с организираните от нея масови демонстрации против Истанбулската конвенция. Никой, разбира се, не беше я чел, но всички бяха убедени, че в нея пише, че се предвижда продажбата на български деца в Норвегия. Поне така твърдеше партийната пропаганда. И благодарение на това, че є повярваха, „Възраждане“ влезе в парламента.
След като пребори търговията с деца, партията-разобличителка се огледа наоколо и набеляза нови врагове и национални предатели – русофобската паплач, оспорила смисъла от построяването на АЕЦ в Белене. Този път самият лидер, г-н Костадинов, право в очите им го рече – „заради тези свои действия мястото на всички подобни национални предатели и застъпници на чужди национални интереси е в затвора (…) Ще имат голям избор от работни места – тунела под Шипка, тунела под Петрохан, урановите мини и т.н.
Тези от тях, които ще са в Белене, няма да бъдат разхождани надалеч – те ще могат да се включат пряко в доизграждането на АЕЦ „Белене“.
Тунелите се отложиха за пореден път, АЕЦ-ът си стои недостроен, работни места за отцепродавската паплач не се откриха, но партията стана трета политическа сила в парламента.
И сега, в навечерието на следващите избори, партията-разобличителка отново се огледа около себе си и откри нови врагове – българските учители. Имали неблагоразумието да подпишат декларация, оспорваща гордостта на партията – предложените от нея и приети поправки в Закона за образованието. Покрай списъка с двайсетината варненски учители – „паразитиращи джендъри“ в родното образование, се вдигна достатъчно шум, за да преразказваме предхождащата го полуграмотна партийна мотивировка.
По-забавното обаче последва два дни по-късно – лидерът на партията-разобличителка, г-н Костадинов, заяви, че от около деветстотинте учители, подписали декларацията, 534 били спонсорирани от вражески НПО-та.
Възможно е варненският списък да е дело на местен натегач, но тук работата става по-дебела. Ако приемем, че числото 534 не е измислено, значи някой се е постарал само за два дни да провери човек по човек деветстотин български учители дали работят по какъвто и да е финансиран от НПО проект.
Как може да стане това? Дали по партийна линия е спусната разпоредба към местните структури да си проверят набедените за вражеска агентура? Или в самата партия си има отдел, който отговаря за това?
Дали не се изготвят и други списъци?
Кой ги съставя?
И изобщо – това законно ли е?
Или – поредното безобидно предизборно нахъсване, съпроводено с някоя и друга заплаха?
Това, с враговете на народа, вече сме го играли няколко пъти през миналия век.
Трябва ли да го изиграем и през този, за да ни дойде умът в главата?
Румен БЕЛЧЕВ
