След като президентът Радев вдигна юмрук за референдум „за” или „против” въвеждането на еврото, да те е страх да си купиш краставици.
Отивам за краставици на пазара „Римската стена”. Взимам няколко, без да мисля – за разлика от повечето избиратели, аз мисля на предизборната сергия, не на зеленчуковата.
– Криви са, ама са хубави! – продавачът ми сочи краставиците. – Взимай, докато от Брюксел не са ги забранили!
Веднага ми става ясно с какво същество разговарям. С такова, което смята земята за плоска, ваксините за чипиране, а следата от самолетите в небето за облъчване.
– Урсула скоро ще ни забрани да продаваме кривите краставици! – повтаря мъжът зад сергията, сякаш въпросната Урсула всеки ден лично го дебне да го прецака.
– То и шкембе-чорбата щеше да забрани, ама ей отсреща я сърбат! – казвам.
Грешка! Не трябваше да влизам в диалог, който веднага преминава в монолог. Продавачът-конспиратор ми сочи неугледни домати – ей заради тия вкусни нашенски домати холандците дълго време не ни пускаха в Шенген, че да внасяме тяхното дървено производство, дето има вид, но няма вкус.
И като навит на пружина, търговецът продължава плод-зеленчуковата си тема за лошата Европа. Монологът ми напомня „Приключенията на Лукчо” от Джани Родари, но в наш вариант, съчинен на нашенската сергия. Тук злият холандски Дон Домат мрази българския си братовчед, кривата Леля Краставичка ще бъде преследвана, защото се родила в Петрич, а нашенската кака Ягодка ще бъде смачкана от гръцката си съседка. Тая година да забравим кюстендилската г-жа Черешка, за да плащаме двайсетарка на кило от внос. Чичо Чесън ще е с китайски произход, а на г-н Картоф ще му викаме мосю, тъй като е роден във Франция. Само един зелен Лукчо ни остана да е български!
– Влезем ли в еврозоната – завършва продавачът и ми сочи връзката лук – това от един лев автоматично става едно евро! Затова хората не искат еврото, а искат референдум!
Безсмислено е да спориш с продавачи, с таксиметрови шофьори и с президентския съветник Слави Василев – всички те знаят какво искат хората.
Обаче важното е не какво искат хората, а децата на хората.
Децата на хората искат да учат в европейски университети, където образованието е по-добро, а семестриалните вноски са по-ниски от българските. Децата на хората искат да пътуват свободно по света, да живеят и да работят, където те си решат. Те решават и с какво да плащат – много от тях го правят вече виртуално с телефоните си.
Децата на хората едва ли забелязват дали краставиците са криви, или прави. Но забелязват, когато държавата им не е правова. И не е европейска. Тръгне ли държавата да се отдалечава от Европа, децата й ще се отдалечат от нея.
А тук ще останат хората, криви като краставици. С таратор в главата – от страхове и слухове. Забъркван успешно от социални мрежи, от журналисти и от политици.
Често и от президента.
Сега Радев забърка таратора с референдума и ни остави тук да се караме, а той отлетя към Япония да съобщи нещо много важно на японците: че ние сме дали на света киселото мляко!
Защо ли пропусна да спомене и кривите краставици?
М. Вешим
