„…И във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа…“
Така пише в парламентарната клетва. Хубава клетва, хваща за гърлото, човек може и да настръхне, ако е по-чувствителен. Ако застанете обаче на първото кьоше и питате хората какво е това – народ, от чиито интереси се ръководят любимците ни, никой не може да ви отговори.
Затова добрите старци от БАН са ни издали ей толкова дебел тълковен речник, в който срещу думата „народ“ си има обяснение – народ, това били „жителите на една държава“.
Тук нещата се объркват. Жителите на едната държава имат съвсем различни интереси.
Половината от тях имат вода в чешмите, другата половина си нямат.
Половината си плащат сметките, другата половина взема бързи кредити, за да си ги плати.
Половината от жителите се определят като патриоти и набеждават другата половина, че са национални предатели.
По-малко от половината гласуват, на повече от половината не им пука кого ще гледат в новините.
От чии интереси да се ръководят при това положение избраниците ни?
Дори добрите старци от БАН не могат да помогнат. Затова трябва да си помогнем сами.
Как ви отвръща депутат, когато му речете, че говори глупости?
Разбира се – казва, че така обиждате стотиците му хиляди избиратели.
Обиждате стотиците му хиляди избиратели също така, когато му речете, че е дебел, че е плешив, че е политическа мижитурка, която се присламчва към силните, че си пазарува избиратели…
Следователно – народният представител защитава интересите само на своите стотици хиляди избиратели. От изборния му район.
И тук възниква един интересен въпрос – след като защитава интересите на избирателите от своя район, защо заплатата му се изчислява като се умножи по три средната работна заплата в цялата държава?
Много по-честно и стимулиращо ще е, ако по три се умножи средната работна заплата от собствения му изборен район!
Ако е избран в Северозапада – да получава северозападна заплата, умножена по три.
Ако е избран в Столипиново – три пъти средната столипиновска.
Ако избирателите му са от Сливен – три пъти средната в сливенско.
Така ще има и стимул да си развива района – да натиска за проекти, да привлича инвеститори, които да отварят работни места, хората да получават по-високи заплати, та покрай тях и той да се види с някой лев.
Разбира се, северозападните и избраните от по-бедните жители на държавата депутати ще завиждат на софийските, защото те ще се нагушват с трикратна софийска заплата, и тъй като в София обикновено се класират партийните водачи, ще си мразят и водачите. И ще си ги наричат тайничко корумпирани, крадци и мошеници
Но това ще е за добро и ще допринесе за опазване на гражданския мир! Защото, както е рекъл добрият войник Швейк, „ако хората си мислеха само доброто, не би минало много и те биха се изпотрепали помежду си.“
А пък точно това никой не би искал да става. Макар в понеделник депутатът Пеевски да ни го обеща от името на стотиците си хиляди избиратели.