Президентът Румен Радев действа като кукувичка от стенен часовник. Почти на всеки кръгъл час се показва – все едно къде го сварва случаят: в квартално училище, на посещение в провинцията или на вечерна проверка пред строени войници, за да изкука нещо против еврото или против правителството.
Последното му по-съществено изявление бе на честването на годишнината от Съединението в Пловдив, където той заяви:
„140 години след Съединението българите отново се жалват от деребеите, а великите сили отново спорят за сфери на влияние. Времената са критични. И трябва да признаем, че има политически брокери, готови да похарчат нашето бъдеще, за да си купят чужда благословия. Да харижат суверенитета, хазната, дори и нашата идентичност – всичко онова, за което се бориха Левски, Бенковски, Ботев и Захари Стоянов, всички сподвижници на Съединението.“
„Анализирай това” – би казал мафиотът Робърт де Ниро на психиатъра си Били Кристъл в едноменната комедия.
Нека и ние да анализираме думите на Радев. Първо: какво означава „деребеи”? Експлоататори…Кой днес експлоатира българския трудов народ? Най-явно го експлоатира един заробващ договор с турската компания „Боташ” за газ, който го няма в тръбите, но го плаща цял народ. Плащаме по милион на ден от сключването на договора през 2023. И така ще бъде 13 години напред… Сделката бе уредена с любезното съдействие на г-н президента на републиката ни и подписан от неговото служебно правителство – означава ли това, че Румен Радев е най-големият експлоататор и „деребей” на българския народ?
Да караме нататък: намеците за загуба на „суверенитет, хазна (разбирай лев) и идентичност” – това са все президентски стрелички по мишената „евро”. Радев сякаш играе „дартс” за кеф на „възрАжданците”, които протестират точно с тия лозунги. Но те, макар и шумни, не са многобройни – по социологически проучвания процентите им не се увеличават. А и на последния им митинг в триъгълника на властта беше доста рехаво. Нормалният българин разбира,че нито германците са загубили суверенитет и хазна, когато са минали от марката към еврото, нито италианците ходят немили-недраги без идентичност, като са останали без своите лирети, нито испанците – без пезети.
Напротив – еврото е улеснение – няма комисионни за обмен на валута, питайте българите на опашките за Гърция какво предпочитат да имат в джоба си: лев или евро? И с влизането ни в Шенген дали пострада нашият суверенитет?
След стрелите по еврото Радев изрежда имената на Левски, Бенковски, Ботев… Сякаш по тяхно време е имало горд български лев в хазната, гаранция за национална идентичност. По-интересното е, че накрая президентът все пак е споменал и името на Захари Стоянов – точно той, Радев, който махна портрета на автора на „Записките” от стената на кабинета си без обяснения. Обяснението остана за по-наблюдателните и интелигентни българи – държавният глава сваля Захари, защото е недолюбвал Русията. Нали точно той, участникът в Априлското въстание и двигател на Съединението, е написал: “Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г. Раковски, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботйов, А. Кънчев, П. Волов, Г. Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския….”
Този цитат сигурно боде очите на Радев и на неговите съветници в президентството. През двата мандата на уж натовския генерал откъм „Дондуков”2 идват родолюбиви сигнали за вярност, но към Кремъл. Доскоро на сайта на президентството бе качена снимка на Румен Радев сред някакви митингуващи, които, наред с български, развяват и руски знамена. Точно като на митинг на „Възраждане”. За възрАжданските гласове ли мечтае Радев, тях ли ще печели за бъдещата си партия? Май предстои с Копейкин да си разменят шапките…
Сега снимката на сайта е сменена с друга. Но Радев снимките си мени, нрава – едва ли.
Ще го чуем какви ще ги наговори на следващия празник – на предстоящия 22 септември, Деня на българската независимост.
На бас, че пак ще летят стрелички за загубата на суверенитет, срещу еврото и срещу европейския път на България. Стана банално, но това кукувичката си знае, това и кука от президентската бука.
М. Вешим
