Каквото и да ми разправяте, живеем в уредена държава. В повечето случаи караме в дясната лента, пресичаме на зелено и се стреляме само при крайна необходимост.
А което не е доуредено – си го доуреждаме!
Това си го знаем всички, а сега се правим на халосани и изненадани, че някой си рекъл на Кирчо, че всичко било уредено. Да му е казал нещо погрешно?
Уреди ли се въпросът с Онази къща? Уреди се, сега вече всички спят спокойно, макар и не точно в нея.
Уреди ли се проблемът с шейсетте милиона за магистрала „Хемус“, изнесени в торби от банката? Нещо нищо не се чува за него – значи и той е уреден.
Като сме отворили дума за банки, уреди ли се фалитът на Корпоративната банка? Фалитът се уреди, за радост на някои, а според други – на път е да се уреди и въпросът с давността. Десет години минаха като един миг – а милиардите, както ги имаше, така вече ги няма никакви. Или поне не там, където би трябвало да бъдат.
Нотариуса или както и да му казваха, го уредиха като стой, та гледай. Пошумя се малко, телевизиите снимаха заключеното кафене, в което можели да влизат само висши магистрати, някак си се уреди записите от камерите да се самоизтрият, свидетелите да получат амнезия, дори един единствен касов бон не се намери, та да разберем поне колко струва едно голямо плюс фъстъци в недостъпното за простосмъртни заведение. И всичко се уреди – дори прокурорите по делото вече забравиха къде са си сложили папките.
Малко остана да уредят окончателно и бившия главен прокурор, но той извади късмет и го уредиха само в преносния смисъл – служебно. А кой урежда бомби край пътищата на родината – това си остана загадка. Значи – и бомбаджиите се уредиха.
Най-добре се уреди все пак г-н Пеевски, който за нула време се уреди със съвсем готова партия и сега дава акъл на правителствата как да уреждат държавата и никой не смее копче да му рече. По неизвестни за никого причини.
Какво има да си говорим – дори симпатичният пудел, обучен да разнася пачки със стотачки – и той се уреди и вече спокойно препикава дърветата в квартала, без никой да го закача. Собствениците и познатия им г-н Рашков – също.
Така че спокойно можем да захвърлим твърденията на английските учени, че думата на 2024-а година била „мозъчно гниене“.
За мъгливия Албион може и да е тая, но тук, под високите сини планини, сред родните злачни долини, думата не само на 2024-а година, ами на всички изминали тридесет и пет години, а както е тръгнало – и на следващите, е „всичко е уредено“.
