Покрай Великден човек току вземе и се замисли за разни работи, та и аз така – замислих се кога ли ще възкръсне страната ни. А отговора не зная.
Отидох при един комшия.
– Така и така – казвам му, – кога ще възкръсне страната ни?
А той:
– Че тя разпъната ли е?
Какъв човек! Как да не е разпъната страната ни?! Така е разпъната между изток и запад, между минало и бъдеще, между наши и ваши, така е опната във всички посоки, че върху барабан живеем сякаш.
Но какво да му обяснявам това на комшията, може би той просто ме будалка, затова реших да се обърна към някой непознат.
– Извинете – спрях някакъв минувач, – да знаете случайно кога ще възкръсне страната ни?
Онзи се зачеса по темето:
– Не знам – вика ми, – обаче тая работа не може да не е уредена с някой нормативен акт. Я иди, мой човек, в министерския съвет, там ше те оправят!
Отидох, изчаках колкото трябва на опашката, усмихнах се в гишето, а оттам направо ме питат:
– Вие по какъв въпрос, за разпване или за възкресение?
– За възкресение – казвам бързо.
– А господин Пилат парафирал ли е? – дистанцира се чиновникът и понеже знае отговора, направо сложи табелка „Профилактика на компютрите“ и отиде да си измие ръцете.
Ха сега, де! Ето каква била работата – затова не възкръсваме толкова време, защото нашата си, българска орисия е такава – у нас без Пилат няма Възкресение.
А времето е само за възкръсване, ей, и достатъчно дълго пости народът, и за спасяване има твърде много, обаче като го няма онзи за параф? Мисия невъзможна! У нас всеки се пише апостол, обаче кой точно е Пилат все не става ясно!
От друга страна… Така и така сме свикнали да живеем в разпната страна… И може би точно разпятието ни държи изправени… И изобщо – я да си гледаме работата, че на нас чака!
Весел ЦАНКОВ
