Магдалена Костова е директор на Дирекция „Демографска и социална статистика“ в Националния статистически институт.
ДЕБАТИ.бг я потърси за коментар по повод предстоящото преброяване на населението през 2021 г., както и за актуалните демографски тенденции у нас.
Г-жо Костова, през 2021 г. ще се проведе ново преброяване на населението в България от Националния статистически институт (НСИ). Разкажете ни как ще протече то и колко ще струва.
Преброяването на населението ще се проведе през 2021 г. Естествено, преди това имаме много подготвителна работа – трябва да направим пробно преброяване, за да тестваме инструментариума. Ще направим един обход, за да тестваме всички сгради и адреси и да можем да си подготвим преброителните списъци.
Самото преброяване ще продължи от 22 януари до 15 февруари. Ще бъде на два етапа – за втори път вече практикуваме това. От 22 януари до 31 януари ще бъде преброяването чрез онлайн въпросник, т.е. хората в страната ще имат възможност сами да преброят себе си, своите семейства и домакинства чрез онлайн въпросника.
От 1-и до 15-и февруари ще бъде преброяването с преброител, т.е. те ще трябва да посетят домакинствата и жилищата, които не са преброени онлайн, за да съберат от тях необходимата информация.
Какви са предимствата на електронното преброяване и защо е необходимо през определен период от време да се прави такова преброяване на цялото население?
Преброяването на населението се прави на всеки 10 години. Даже е имало и периоди в нашата история, когато се е правело и по-често – на всеки 5 години. Това ще бъде 18-ото поред преброяване на страната след освобождението на България от турско робство.
Преброяването е единствен източник за броя на домакинствата и семействата в страната и за техните характеристики. То е единствен източник за условията, при които живее населението и жилищните условия (тъй като няма друга информация за това в какви жилища живеят, какви са условията в тях, какви предмети притежава населението, дали има достъп до електричество, до вода и т.н.).
Така че преброяването е едно необходимо изследване, то дава много ценна информация и е в основата на много политики, които се правят през този 10-годишен период, в който нямаме преброяване.
На базата на демографските тенденции какви са очакванията Ви за резултатите от следващото преброяване?
През последните 30-ина години населението постоянно намалява – това е утвърдена тенденция. Това се обуславя от демографските тенденции – имаме намаляваща раждаемост, увеличаваща се смъртност. Имаме процеси като емиграция основно на млади хора през последните години, което влошава възрастовата структура на населението – то застарява и намалява.
По принцип демографските тенденции са инертни и не са лесно обратими. Така че, ако се запазят те и през следващите години, очакваме населението на продължи да намалява.
Наблюдаваме обаче едно интересно разминаване между данните на различните агенции. Според НСИ българите са около 7 млн. души, според ГРАО обаче има над 8,3 млн български граждани. На какво се дължи това разминаване?
Двете администрации имат коренно различни функции и цели. В националната база данни за населението, която се поддържа от Главна дирекция ГРАО към МРРБ се регистрират всички български граждани, независимо дали те са получили своето гражданство по рождение, или са го придобили в следствие на българското си гражданство. Там има запис на всеки български гражданин. Целта на тази база данни е да обслужва административно населението.
По принцип ГД ГРАО подготвя списъците за изборите. Всички български граждани имат право да гласуват, така че всички те са този списък, независимо дали те живеят, или не живеят на територията на страната.
Нашата цел (на НСИ, бел. ред.) е да произведем възможно най-добрата оценка на реално пребиваващото в страната население, независимо дали са български, или чужди граждани, т.е. тези, които пребивават на територията на страната и са обект на обслужване – социално, административно, в сферата на образованието, здравеопазването и др.
Така че това е разликата. При нас, както казах, имаме и български, и чужди граждани, но те са тези, които обичайно пребивават на територията на страната. Докато в националната база данни за населението на ГАРО са всички български граждани.
Какво показват последните данни на НСИ за движението на гражданите – колко души напускат страната?
По принцип миграцията е доста трудно измерима, особено в условията, в които сме в момента – членове сме на ЕС и имаме свободно движение на гражданите, нямаме законно установена дерегистрация, т.е. гражданите на България не са длъжни да се дерегистрират, когато напускат страната. Така че това явление е много трудно измеримо. Ние правим всичко възможно, за да оценим това явление.
През последната година малко над 30 хил. души напускат страната. Тук говорим за трайно напускане. Не говорим за хората, които сезонно работят някъде, примерно три месеца берат ягоди в Англия и се връщат. Съответно около 25 хил. души идват да живеят в България, като това включва и чужди граждани, които идват да работят и да пребивават в страната.
Какъв е етническият и възрастовият състав на населението у нас?
През последните години населението на страната намалява. Около 21% от населението са на 65 и повече години. Това означава, че всеки пети е на тази възраст. Този индикатор варира доста в регионален аспект, като имаме области в северозападна България, в които около 30% от населението е над 65 години.
Няколко са факторите, които обуславят това. Първо, това е ниската раждаемост – малко деца се раждат и съответно имаме малко младо население. Другият фактор е нарастващата продължителност на живота, т.е. населението започва да живее все по-дълго.
Друг фактор е емиграцията. Според нашите данни през последните години около 50% от напускащите страната са между 20 и 39 години. Това означава, че страната се напуска предимно от млади хора в активна възраст, от жени във фертилна възраст. Това влошава възрастовата структура.
Тези хора отиват да работят в чужбина, там си раждат и децата, а тук все повече намалява младото население и жените във фертилна възраст.
Виждате ли политики, които да предотвратят това, което току-що казахте, че се случва?
Ние не правим политики, не предприемаме мерки. Ние просто отчитаме фактическото състояние на населението и на развитието на неговите структури към момента. Естествено, има ведомства, които са отговорни за това нещо, има редица стратегии, има и политики.
Аз не мога да дам оценка. Единственото, което е в нашите функции, е да произвеждаме данни, които да отчитат резултата от тези политики, т.е. ако примерно през 2011 г. възрастните хора са били 18% или раждаемостта е била 10%, а през 2021 г. тя примерно е 8%, означава, че раждаемостта намалява. Т.е. или политиките не работят, или има някаква друга причина.
