Смъртоносната немарливост на (руския президент Владимир) Путин не може да бъде прикрита. Атаката край Москва го прави по-слаб от всякога, пише за в. „Гаридън“ коментаторът по международни въпроси Саймън Тисдол.
При всеки провал на Владимир Путин се задава един и същи въпрос: това ще промени ли нещо? Терористичното нападение в концертната зала „Крокус сити“ край Москва миналата седмица, при която бяха убити 137 души, е една от най-големите кризи, с които се е сблъсквал Путин за 25-годишното си управление, отбелязва Тисдол.
Няма съмнение, че Путин, в качеството си на държавен глава и на върховен ръководител на силите за сигурност, носи крайната отговорност за този катастрофален провал. Във всяка нормална политическа система би се очаквало той да подаде оставка, пише коментаторът за „Гардиън“.
Фактът, че това е като цяло невъобразимо, не е задължително признак за силата на Путин. Диктатурата му унищожи механизмите за упражняване на контрол върху властта. Евентуални призиви президентът да поеме лична отговорност, едва ли ще бъде чути, камо ли да последват някакви действия във връзка с тях. Руският народ обаче, макар да е хронично заблуждаван и последователно дезинформиран, не е глупав, изтъква Тисдол.
Кръвта се лее по улиците и нацията е в траур – вече не може да се скрие, че митът за суперчовека Путин търпи сериозно крушение.
Смята се, че Кремъл е похарчил сума, равняваща се на над един милиард британски лири, за „управление на информацията“, за да бъде гарантирана „победата“ на Путин на скорошните президентски избори. Освен това има информация, че държавата е увеличила 20 пъти размера на средствата, които се харчат за интернет и медии. Всичко това имаше една-единствена цел: Путин да бъде представен като съвременен цар, който е неуязвим, без когото страната не може и който смело защитава Майка Русия от враговете ѝ.
В петък обаче четирима въоръжени напълно развенчаха този мит. Никой не се противопостави на нападателите, нападнатите хора не получиха никакво предупреждение и никой от огромния апарат за сигурност на Путин не попречи на клането на беззащитни граждани.
Дори в контролирано общество като руското тази смъртоносна немарливост няма да бъде забравена и простена, прогнозира Тисдол.
Случилото се показва и още една фундаментална слабост на Путин, която е едновременно личностна и политическа: той е толкова откъснат от реалността в Русия, че сам си вярва на лъжливите разкази. Въпреки че „Ислямска държава“ публикува видеоклипове във връзка с атаката и пое отговорност за нападението, Путин твърди, че са виновни украинските „нацисти“. Това не е просто цинично, а граничи с психопатията, пише коментаторът.
Путин е уязвим. Той можеше да предвиди, че се готви терористично нападение, но бе заслепен от арогантност и самодоволство. Когато САЩ споделиха информация за непосредствено готвещо се нападение, Путин я заклейми като опит за дезинформация. Вместо да преследват радикални ислямисти, службите за сигурност на Путин тормозят опозиционери, журналисти и хомосексуалисти, обобщава Саймън Тисдол.
*Текстът е публикуван във в. „Гардиън“. Преводът е на БТА.
