Пеевски е най-голямото зло за България. Това каза днес премиерът в оставка Николай Денков.
Разбира се, на фона на това изказване много логично звучат въпросите: Защо сега го съобщавате това? Докато се приемаха конституционните промени, Пеевски беше зло?
И още много подобни въпроси може да се зададат и с основание.
Но в същото време българските политически мачовци знаят: Изпуснеш ли юздите на службите, джендъри ще те налазят. И подобно мислене се поддържа мълчаливо от наблюдателите, за които е достатъчно обяснението за това, че има едни „некадърници“, които нищо не разбират от политика, „аматьори“ (сякаш Борисов, Пеевски, Радев, Тошко Йорданов, Костадин Костадинов и т.н. са влезли в политиката с летящ старт и подготвени за политици), останалото е бошлаф.
Като председател на ДАНС за няколко дни, Делян Пеевски знае много добре
защо е важна тази служба. Това си пролича особено ясно в последните дни със системната съпротива на ГЕРБ и ДПС срещу исканията на ПП-ДБ за ясни и прозрачни правила при назначенията в регулаторните органи, включително и в службите за сигурност и съдебната власт.
След като месеци наред некоалицията ГЕРБ-ДПС отправяше синхронизирани атаки срещу правителството, което иначе подкрепяше, сега лидерите на двете партии в парламента – Борисов и Пеевски (отново в синхрон) обясняват през медиите, че не се искат един друг, а много искат ПП-ДБ.
Впрочем, често в изказвания по повод сериозни теми, особено в изказванията на Делян Пеевски, се чете гордостта от шегите със сексуален подтекст, които се отправят към ПП-ДБ – седене в скута, държане за ръка, криене зад исполинския гръб на Пеевски и под. Мачизмът в българската политика е задължителен, ако проявиш обратното на политическо мъжкарство – тоест, ако опиташ да прокарваш политика
чрез разговори, съгласие, обсъждане, а не чрез налагане и тропане по масата, то ти си обратен.
И това е много забавно за тези, които иначе са позволили на обратния да им поседне в скута (по Пеевски) или да ги погали по ръката (пак там), без обаче това накърнява мъжкото им, на мачовците, самодоволство.
Силата, която демонстрират мачовците в българската политика, идва от влиянието им.
И най-вече това върху репресивния апарат – МВР, службите и прокуратурата. Без тях те не струват.
Тези, които в момента ги оглавяват, също демонстрират „мачизъм“ – шефът на ДАНС, предложен от служебния кабинет на президента Румен Радев и назначен от него с указ, неведнъж си е позволявал политически нападки срещу „шарлатаните“ от ПП-ДБ.
Министърът на вътрешните работи пък мъжки отказа да поеме отговорност след погрома в центъра на София след протестите срещу шефа на БФС Боби Михайлов. Вместо това Борисов и Пеевски веднага го защитиха и отправиха вината за протестите към спортното министерство и метната власт.
И.ф. главен прокурор Борислав Боби Сарафов пък, както и подчинената му Илияна Кирилова, отказаха на депутатите в парламента да е явят на изслушване.
Кирилова все пак дойде, но след като припомни на депутатите, че същите могат да бъдат разследвани и това би създало конфликт на интереси. Нещо подобно каза и Борислав Сарафов.
Това колко важни са службите, го знае и Бойко Борисов. Ето и един цитат. Датата е 20 юни, годината – 2013. Няколко дни преди това Делян Пеевски е назначен за председател на ДАНС, а държавата се тресе от протести:
„След като тези три партии (БСП, ДПС и „Атака“, бел. ред.) признаха изборите, и в тази криза отново ГЕРБ е първа политическа сила, те казаха, че с ръководството на ГЕРБ трябва да се разправят по нестандартен начин и само г-н Пеевски се бил съгласил да извърши всичко това. Те са подготвили сценарий – да ме задържат и в ареста да ме убият. Затова Станишев казва „нестандартно“, „само този човек, с риск за живота си, пое този ангажимент“. Кой ангажимент? Десет дни Орешарски, Местан и Станишев не казват – кой го е предложил. Всички знаем, че такова решение се взима само от Ахмед Доган. Чие име беше цитирано в официално писмо, на централа, за поръчка срещу мен. Това е нестандартно. Моят дядо, когато са го убили, са написали в епикризата, че е починал от червен вятър; цинизмът е, че този червен вятър го е отнесъл. Това са готвили да направят. Затова са тичали при главния прокурор още в петък“, каза Борисов.
Всъщност той доста често говори за убийството си. Веднъж твърдеше, че животът му е поръчан от Ахмед Доган, а друг път тази теза беше разгласена и при ареста му (показен, неоснователен и отменен от съда) в правителството на Кирил Петков.
И винаги контекстът на тези изказвания е свързан с това кой владее службите и прокуратурата.
От няколко седмици на прицела на ГЕРБ и ДПС е новоназначеното ръководство на митниците. Борисов се оплакваше, че това станало без съгласуване с него. Така оправда и отказа да подпише механизъм за прозрачно назначаване в службите – ПП-ДБ си правят техните непрозрачни назначения, а искат от него прозрачност.
И малко по-късно – ДАНС влезе в митниците и арестува новоназначената директорка.
В „играта“ от известно време е и военното разузнаване. Преди седмица от службата, от която иначе не излиза никаква информация, оповести, че е тръгнала по петите на Атанас Атанасов от ПП-ДБ. От там заявиха в прессъобщение, че нямат правомощия да разследват български граждани, но са дали информация на „компетентните органи“ за „предполагаем опит на външни лица за склоняване на служители“ да осъществяват нерегламентиран достъп до класифицирна информация.
По-късно към хора се присъединиха от „Възраждане“, които поискаха изслушване на началника на военното разузнаване и показаха доста добра осведоменост по темата, която би трябвало да е секретна – Атанас Атанасов е оказал вмешателство и „вербуване“ на хора от службите, а Костадин Костадинов определи това като държавна измяна.
Очевидно е, че тези, които настояват за реформа в службите, сега са изправени пред целия репресивен апарат на тези служби. Вътрешната съпротива в „черните дупки на прехода“ няма да позволи никаква промяна. Единственият формален аргумент е – запазване на националната сигурност.
Неформалният – това че са овладени изцяло от политическата олигархия. В службите е цялата нужна информация, с която се управлява държавата. Включително и тази дали Мартин Божанов-Нотариуса е бил вербуван от МВР, включително и тази за вербовката на Бойко Борисов в ЦСБОП през далечната 1996 година, заради контактите му с „оперативно интересни лица“ – както и всички любопитни данни за миналото на Борисов от грамите на посланик Байърли, които изтекоха през Wikieleaks и т.н., и т.н.
В ДАНС е и всичката информация за това кой и защо е поставил взрив на пътя на кортежа на бившия главен прокурор Иван Гешев, както и за това къде е Петьо Еврото.
Апропо, достъп до цялата тази информация има и президентът, който доволно потрива ръце отстрани и смълчан очаква да му подадат топката със следващия служебен кабинет.
В ръцете на прокуратурата и МВР са и всички иззети материали и данни във връзка с Петьо Еврото и контактите му с политици и магистрати, цялата информация за Нотариуса и обвързаностите му с властта, там е информацията за всички работливи „джуджета“ в една добре смазана мафиотска машина.
Само че в България, който държи службите и прокуратурата на ръчно управление, той е мачото. Всичко останало са мечти и въжделения за по-добър живот, които, за съжаление, съществуват единствено като илюзорни романтични въжделения.
