Словения поема ротационното председателство на Съвета за сигурност на ООН през септември, информира сайтът „Словения таймс“. Това е най-наситеният със събития месец в годината за организацията, тъй като световните лидери се събират в Ню Йорк за общ дебат при откриването на сесията на Общото събрание.
Словения ще поеме официално тази роля днес, когато ще представи своята работна програма пред останалите 14 члена на Съвета за сигурност. Представителят на страната в Съвета посланик Самуел Жбогар вече се премести в председателския кабинет на организацията.
Участието на Словения в Съвета за сигурност на ООН като непостоянен член започна от 1 януари.
Основното събитие по време на едномесечното председателство на Словения ще бъде открит дебат на високо равнище, наречен „Лидерство за мир“, който ще се проведе на 25 септември по време на общия дебат.
Председателстван от министър-председателя Робърт Голоб, дебатът ще обсъди значението на Съвета за сигурност на ООН във все по-разделения свят.
Голоб изтъкна, че Словения поема кормилото на Съвета за сигурност на ООН в труден момент, когато органът „изглежда все по-малко успешен в разрешаването на конфликти и ролята му е ограничена макар и все още незаменима“.
„Сесията на 25 септември, по време на която доклад ще изнесе генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, има за цел да накара Съвета за сигурност да се вгледа в релевантността си в момент, когато светът се движи в грешна посока. Ще се съсредоточим върху три конфликта, където смятаме, че Съветът за сигурност не играе ролята, която се очаква от него: Украйна, Газа и Судан“, каза Жбогар в неотдавнашно интервю за словенската агенция СТА.
По време на словенското председателство ще има най-малко три дискусии за Близкия изток. Едната ще разглежда израелските селища на Западния бряг, друга ще се фокусира върху хуманитарната помощ, а също така е планирана неофициална среща с лидерите на Арабската лига.
„Ще се опитаме да насочим дискусиите към бъдещето, към решение с две държави и как да започнем политически процес, който да отнеме инициативата от Хамас и други групировки. Ние подкрепяме усилията на САЩ, Египет и Катар за прекратяване на огъня и смятам, че много неща могат да се случат до средата на септември“, каза Жбогар, който е бивш специален представител на ЕС за Косово.
Външният министър на Словения Таня Файон обеща страната да продължи да действа по „обединяващ начин, за укрепване на вечните ценности на ООН и за по-последователно спазване на Хартата и резолюциите на Съвета за сигурност“.
Файон ще председателства дебат за Афганистан в средата на септември, фокусиран върху правата на жените, както и редовна сесия за израелските селища на Западния бряг ден по-късно. В края на месеца тя ще председателства затворена сесия на Съвета за сигурност с лидерите на Арабската лига.
Жбогар заяви, че през септември трябва да бъдат обсъдени и множество други кризи, особено в Африка, включително Судан.
Като председателстваща страна Словения ще положи усилия да внесе нови перспективи в някои от дебатите. „Нашият ръководен принцип ще бъде да се изслушваме, разбираме и говорим един с друг“, каза Файон, цитирана от „Словения таймс“.
Словения ще се опита също да смекчи разногласията между посланиците поне на лично ниво чрез „разговори на дивана“ – неформални срещи без дневен ред, започнати наскоро от Китай и възобновени от Русия.
Преди да приключи двугодишния си престой като непостоянен член, Словения ще председателства Съвета за сигурност още веднъж, през декември 2025 г.
Съветът за сигурност е сред шестте главни органа на ООН. Провежда първото си заседание на 17 януари 1946 г. Подобно на ООН, Съветът за сигурност е основан след Втората световна война в опит за справяне с недостатъците на друга международна организация, Обществото на народите, в поддържането на световния мир. Съветът за сигурност на ООН се състои от 15 страни членки, като 5 от тях са постоянни. Това са Русия, САЩ, Франция, Обединеното кралство и Китай. Тези постоянни страни членки могат да наложат вето върху всяка отделна резолюция на Съвета за сигурност, включително тези във връзка с приемането на нови страни членки или кандидатури за генерален секретар. Съветът за сигурност има също 10 непостоянни страни членки, избирани за двугодишен мандат на регионална основа.
