Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от големите имена в българската историография и публицистика. Български писател, европейски дипломат, демократ и истински патриот, отдал сили и знания за България, той запазва завинаги своята любов към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите произведения са издавани и преиздавани. Той е влязъл в българските учебници, неговите книги, най-вече „Строителите на съвременна България“, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е многолик и разностранен творец. Той пише забележителен труд върху Македония и Българското възраждане, спомени, които обхващат времето от края на 19 до средата на 20 век, пише за войните на България и договорите, сключени след тях, в които той е важен участник. Автор е на очерци върху културни факти, на многобройни писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от публикации под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го направим чрез многобройните архивни документи, дарени през 2010 г. на Централния държавен архив от неговия син Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
Веднага след отзоваването на Симеон Радев от Лондонската мисия той е изпратен като пълномощен министър в Брюксел.
Постът на Симеон Радев в неутрална Белгия го изправя пред нови предизвикателства. От една страна това е по-спокойно място, сравнено с ангажиментите в Лондон и пътуванията до Хага, което дава възможност за изчерпателни анализи за подпомагане управляващите в София.
Но от друга страна периодът на неговата мисия в сърцето на Европа е много нестабилен, непредсказуем. Сигурността на неутралните централноевропейски страни с граници с Германия става международен проблем. След започване на военното противопоставяне през 1939 г. мирът за тях става водеща политическа линия. В същата уязвима позиция е и България. Симеон Радев си дава ясна сметка за това и неговият разум го води към стриктно спазване на указанията от България и следване на нейната официална политика.
ЦДА, ф. 77К, оп. 4, а.е. 42, л. 3
В своите писма до министър-председателя, но най-вече до цар Борис, който вече си е извоювал позицията на фактическия ръководител на държавата, Симеон Радев прави пълен обзор на политиката на Англия, САЩ, Германия, Италия. В неофициалните си донесения предава конфиденциална информация, получена в резултат на неговите многобройни и добри познанства в дипломатически среди, на лични откровени разговори – за намеренията на Германия спрямо т. нар. „неутрални“, за разногласията в ръководните германски кръгове спрямо неутралитета и др.
Осведомява за отгласа от срещите на Съмнър Уелс, пратеник на президента Рузвелт в Европа с мисия в полза на мира. Отчита скептицизма на белгийският министър-председател Пол-Анри Спаак, както и на британските представители. Предава сведения за позицията, макар и неофициална, на Италия спрямо Югославия, за италианските амбиции към Балканите.
Срещите му с умерени дипломати от страните на воюващите му дават поглед за настроенията на обществата вътре, подсилват надеждите, че може би една световна катастрофа би се разминала, но същевременно опитът го учи, и това той недвусмислено изпраща като коментар, че всички стават все по-скептични за предотвратяване разрастването на конфликта.
Описвайки срещите си с официалните представители на страните, Симеон Радев отчита реалната позиция на всеки един от дипломатите – дали е доверено лице на официалната политика или е в периферна позиция, по отношение на съветските дипломати отбелязва пропагандния характер на техните изявления.
Интересни са писмата на Симеон Радев, като изключим официалната кореспонденция до външно министерство, по-скоро до държавния глава или неговите приятели – правейки анализ на международната обстановка, той не може да се освободи от умението, от страстта да прави анализ и на личността, да обрисува образи. От този тънък наблюдател и умел рисувач се получава една невероятна палитра от портрети.
Така писмата му, очертавайки „мрачните пътеки на положението в Европа“ освен информационни, каквито се изисква да бъдат, са и литературни четива.
Архивът на семейството съдържа покани до тях от кралския дворец за вечери и приеми, от аристократи за гостувания в именията им. Ерудираният дипломат поддържа контакти и се среща с политически дейци от Белгия. Както пише по-късно Траян Радев, там той си извоювал позициите да е сред най-аристократичните среди.
Семейство Радеви организират срещи в Българската легация, за което получават много благодарствени писма. Сприятеляват се с Анри Давиньон, белгийски писател, член на Кралската академия за френски език и литература, който отбелязва, че изпитва истинско удоволствие от срещите с „чудесната българска двойка“.
Особени грижи проявяват към детето чудо, цигуларя Васко Абаджиев, който учи в Брюкселската академия. Чувствителната Бистра Винарова организира за него специални посрещания в легацията, за да намери почивка от напрегнатия за възрастта му музикантски живот.
Симеон Радев полага усилия да ориентира българските политици, на България отново ѝ предстои съдбовен избор, отново въпросите за националното обединение водят политическата мисъл. Външното министерство го натоварва, като един от най-добрите специалисти по темата, да изготви българската позиция за Южна Добруджа и Тракия и то в няколко варианта с оглед на това на чий представител от меродавните външни сили ще се представи.
След нападението на Германия над Белгия на 10 май 1940 г. и нейната окупация, Симеон Радев следва по инструкции от София белгийското правителство, напуска Брюксел и остава известно време в Париж.
Пак по указания от Външното министерство, българският дипломат пристига в София като запазва ранга си на пълномощен министър към Министерството на външните работи и изповеданията.
През 1940 г. Симеон Радев се завръща в България. Може да се каже, че началото на Втората световна война слага край на неговата дълга и много забележителна дипломатическа кариера. Балканската война насочва пътя му към дипломацията, без това да е желанието на журналиста и историографа Симеон Радев, друг световен конфликт връща дипломата постепенно към старите му занимания.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Пигмалион“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Национален фонд „Култура“.
Повече за проекта за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – четете тук.
