Светослав Малинов е ръководител на катедра „Политология“ в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Доктор по политология, доцент по история на политическите идеи и професор по политически идеи. Малинов е един от основателите на ДСБ, депутат е в Народното събрание през 2005–2009 година и в Европейския парламент от 2009 година. Спечелва втори евродепутатски мандат през 2014 г.
– Г-н Малинов, като цяло каква е оценката Ви за резултатите от вота – видяхме ниска избирателна активност, нова подредба на партиите и нови участници в парламента.
– Ще върна една крачка назад. Още, когато се стигна до тези избори, бяха направени няколко прогнози от анализаторската общност и от мен лично – че това са едни излишни избори, безсмислени от гледна точка на националния интерес, не от гледна точка на партиите, че избирателната активност ще бъде много ниска, обърнете внимание, че това беше прогноза, която на практика направиха всички сериозни анализатори, и че няма да има по-лесно са формиране на правителство мнозинство, независимо, че е различно.
И тогава се появи тезата, че парламентът ще бъде по-фрагментиран и се очакваше, че ще има нови участници. Тази прогноза се сбъдна.
Това, което не можаха да предвидят колегите, включително и аз, коя точно от партиите, които бяха под чертата на миналите избори и коя от новите формации ще премине 4-процентната бариера.
Знаете че имаше една забележима дясна формация – „Синя България“. Имаше и „Левицата!“, „Солидарна България“ и партия „Величие“ не беше идентифицирана като потенциален участник. Но, че ще влезе някой и може би още по-фрагментиран ще стане парламентът, беше предвидено.
Така че всички неприятни прогнози за тези избори бяха много лесни да се направят и се сбъднаха.
– Това ли е според Вас причината основните партийни лидери да запазват мълчание? Едва днес то бе нарушено от Делян Пеевски, който призова Бойко Борисов за спешни консултации за правителство.
– В такава ситуация ПП-ДБ казаха предостатъчно, защото не са те тези, които трябва да говорят. Те са трета политическа сила. Те казаха, че няма да участват в правителство на ГЕРБ и ДПС, казаха, че ще са в опозиция. Те казаха, каквото имат да казват. Всичко повече от това не интересува публиката и в някакъв смисъл е за тяхна вътрешнопартийна консумация.
Това, което обаче не е за партийна консумация и цялата държава чака да го чуе, е пресконференцията на ГЕРБ и на лидера Борисов да каже какво ще прави. Не всеки има какво да говори в изборната нощ и не всеки трябва да говори дълго.
Победителите обаче трябва да говорят дълго, не защото трябва да се хвалят с победата си – защото в победата на ГЕРБ няма абсолютно нищо за хвалене, те са длъжни да говорят дълго, защото те държат ключа към следващото правителство.
В този смисъл, мълчанието на ГЕРБ е скандално, поведението на ПП-ДБ е разумно, а поведението на Пеевски показва слабостта на ГЕРБ. Лидерът на втората партия приканва първия да си влезе в задълженията.
Като изключим останалите „постижения“ на Пеевски през последните месеци, поведението му показва, че той се чувства реален победител и лидира процеса.
Така че да направим точната равносметка на мълчанието.
БСП казаха, че са готови за подкрепа, „Възраждане“ миналия път бяха много словоохотливи, но сега са разочаровани от изборите и мълчат, а ПП-ДБ наистина щеше да е скандално, ако досега мълчат, защото тогава можеше да остане човек с впечатление, че те обмислят дали да участват или не в правителството. Те казаха: „Не“ и в този смисъл снеха от себе си бремето да мислят за правителството. А да мислиш в опозиция – може и да не говориш много.
– Един от аргументите в полза на съставянето на правителство, които съпредседателят на ДПС Делян Пеевски постави на масата, е рискът от промяна геополитическата ориентация на страната. Той пряко нападна президента. Вие съзирате ли такава опасност и може ли да се очаква ДПС да бъдат тези, които да поемат инициативата и ще съставят правителство? Защото вече се появиха и такива версии.
– Първо, победителят знаем, че по Конституция получава първия мандат. Тук обаче, поради резултатите от изборите, вторият мандат отива в Пеевски. Казвам Пеевски, защото в момента не съм много сигурен какво точно представлява ДПС, като образ.
Лидерът е Пеевски и не знам какво би било ДПС без лидер Пеевски и как би изглеждал втори мандат, ако отиде в ръцете на Пеевски, но втори мандат няма да се реализира в този парламент.
За трети не можем дори и да мислим, защото това означава, че ГЕРБ са изпуснали първия мандат.
Искам да обясня, че цялата динамика в момента е променена. За разлика от миналия парламент и по-миналия, когато се мислеше, че може би е по-добре да се реализира мандат от втория и третия, по-разумно – и така и стана.
Обърнете внимание – беше съзнателен изборът в миналия парламент да се даде мандатът на ПП-ДБ – за да се успокоят страстите, за да може избирателите им да приемат участие в правителството.
Сега, изпусне ли се първият мандат, не се ли реализира, отиваме на предсрочни избори. Ето защо поведението на ГЕРБ е скандално. Всички чакаме сигнала, а той не излиза.
И ако трябва да посоча някакво оправдание в тази ситуация, аз мисля, че ГЕРБ сега осъзнава безсмислието на тези избори, стратегическата грешка да ги предизвика. Защото ГЕРБ е победител от тези избори, но големият печеливш, увеличил броя на своите депутати и своята тежест, са Пеевски и ДПС.
В този смисъл, ГЕРБ много внимава, защото всичките ходове са лоши за тях – без изключение, но някои са разрушителни. Разрушителен е ходът, в който ГЕРБ не е в състояние да събере мнозинство за своя кабинет.
Отсега мога да ви кажа, че кабинетът на ГЕРБ няма да прилича на нищо от това, което обещаваха лидерите по време на кампанията – няма да има ярки политически фигури, той трябва да бъде максимално отворен към други партии. Ще видим кои ще са те, но след като ПП-ДБ затвори вратата и заяви, че няма да подкрепи, това означава, че сега, ГЕРБ вместо да работи с тях, което беше много по-лесно, трябва да работи с ДПС – свръх непопулярно, и трябва да работи с ИТН или БСП. Защото, в крайна сметка, при смяна на лидерството в БСП, може да се отвори врата и към тях.
– Умората у избирателите, съдейки по избирателната активност, това създава ли предпоставки за появата на нов политически субект? Връщам се отново на думите на г-н Пеевски, който говори за появата на президентска партия.
– „Президентска партия“, освен че е оксиморон, в България това е и противоконституционно. Освен това, вече имаше една такава „президентска партия“, на която ѝ забравихме името. Тя беше „президентска“, защото беше подкрепена от президентството и служебен премиер на президента беше неин лидер. Видяхте колко постигна – влезе в парламента и излезе. Какво означава „президентска партия“? Желю Желев като направи партия, това президентска партия ли беше? АБВ – президентска партия ли е?
Нека така да го кажем – има три варианта за действия на президента. Първи вариант – той подкрепя партия, в рамките на конституцията. Снима се с лидера ѝ, казва добри думи за партията. Това е единственият вариант, който е в рамките на Конституцията.
Втори вариант, който не е възможен в момента, е той реално да участва във формирането на партия. Там границата между закононарушението и нарушението на Конституцията е много тънка.
Третият вариант, аз го наричам – радикален. Президентът излиза и съобщава, че се оттегля от президентската институция, става гражданин с всички права да участва в избори, да учредява партия. Като частно лице, като бивш президент – няма никакви ограничения, освен че трябва да има охрана с него и има едни специални ограничения, относно държавната тайна.
Когато говорим за „президентска партия“, какво казваме? Да се оттегли президентът и да направи партия ли? Или просто да подкрепи партия? Ако ще подкрепя някого, нищо няма да стане. Ако се оттегли от поста си и тръгне да учредява партия, зависи кога ще бъдат изборите, на които тази нова партия ще се появи. Може да стане нещо голямо, може да стане нещо средно голямо, но ще бъде много по-голямо, от това да прави дистанционно управление.
– Тоест, Вие не виждате възможност за появата на подобен политически субект?
– Напротив. Виждам много възможности, различни по теми. Истинският въпрос е, дали, ако се стигне до нови избори наесен, президентът ще се откаже от своята позиция и ще започне да участва в политическото състезание наравно с другите със своя партия, която лично оглавява, отговорът ми е – „Не!“
