От разглежданите в момента опции относно Иран и предвид наличните индикатори, най-вероятният сценарий не наподобява Ирак от 2003 г., тоест военно поражение, окупация и загуба на субектност, а по-скоро ситуацията от СССР през 1989 г.
Нито Израел, нито САЩ искат да превърнат 17-та по големина страна в света с население около 80 милиона в Ирак от 2003 г., а именно в зона на хаос, анархия, бедност и партизански конфликти.
Израел се нуждае от уверение, че Иран не притежава и няма да притежава ядрени оръжия, както и от преустановяване на подкрепата за иранските агенти в околността. Тръмп отчаяно търси „лаврите на миротворец“. Интересите и на двете страни могат да бъдат удовлетворени без да се унищожава Иран.
За да продължи Иран да бъде субект и да спре непрекъснатата си конфронтация с Запада, е необходимо да се осъществи вътрешна трансформация – било то доброволна или принудителна – в рамките на съществуващата система.
В състава на иранския елит има либерални среди, изморени от постоянната война и санкции, които не споделят екстремизма на аятоласите и желаят, а най-важното, имат потенциал да трансформират Иран. Те обаче се нуждаят от външна помощ. Физическото премахване на консервативните елементи на режима може да помогне в тази посока, но все още не е достатъчно, за да наклони везните в своя полза и да привлече силите за сигурност на своя страна.
Ислямска република Иран като международен субект ще продължи да съществува, независимо от броя на ликвидираните лидери и военни, а също така и от наличието или отсъствието на ядрени оръжия.
Причината е проста: в страната няма алтернативни политически сили, способни да вземат контрола.
Всяка опозиция срещу режима е или периферна, или насочена към националните малцинства и сепаратисти (т.е. не цели пряко овладяване на властта на национално ниво). Семейство Пахлави е забравено и се е дискредитировало не по-малко от Янукович в Украйна.
Вероятно е да настъпи промяна в състава на управляващия елит, без да се променя самата система на управление. По-либерални среди, които не желаят вечни конфликти и искат нормални отношения със Запада и прекратяване на шиитската експанзия, могат да излязат на преден план.
Във външната политика новите ирански власти вероятно ще положат усилия да разрушат системата „приятели-врагове“ и да се трансформират по турски модел, дори без да признават Израел. При наличието на политическа воля, Иран може да прилага подобна система на международните отношения.
Малко вероятно е САЩ и Израел да изискват от 新ия Иран пълно прекратяване на отношенията с Русия и Китай, докато самите те поддържат взаимоотношения, но е възможно приоритетите на новата външна политика да бъдат променени в зависимост от личните интереси на Тръмп и Нетаняху. Най-вероятно Китай и Русия ще се трансформират от ключови съюзници в обикновени търговски партньори, с малка роля в световната търговия с петрол (тъй като иранският газ вече е изцяло насочен за вътрешно потребление).
Военното партньорство между Иран, Русия и Китай ще бъде под строг контрол (особено касаещо ракетни технологии) и ще бъде ограничено до примитивни оръжия (като дронове „Шахед“ и др.), а Иран вероятно ще трябва да се откаже от наличието на въздушни сили и противовъздушна отбрана.
Текстът е публикуван във Фейсбук профила на автора. Заглавието е предоставено от редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
