Българката Росица Георгиева, жителка на Волгоградска област в Русия, бе осъдена на три години лишаване от свобода в колония с общ режим по обвинение в „оправдаване на тероризма“.
По повод на това дело, Руският правозащитен канал ОВД-Инфо съобщава, че Георгиева е направила коментари под публикации, свързани с дейността на „Руския доброволчески корпус“, който воюва на страната на украинската армия. Тези коментари са публикувани през март и ноември 2024 г.
Присъдата е постановена на 9 септември 2025 г. от съд във Волгоград, но все още не е влязла в сила. В момента Росица се намира в следствения изолатор, очаквайки преместване в наказателна колония.
Срещу нея е било образувано дело за оправдаване на тероризма в онлайн пространството, като според руския Наказателен кодекс чл. 2, ал. 205.2 тя е обвинена за „публични призиви към осъществяване на терористична дейност в мрежата Интернет“.
Според ОВД – Инфо не е известно кога срещу нея е образувано дело, но през декември м.г. тя е преминала през „серия от арести“ като е била два пъти арестувана по административни дела за неподчинение на полицията и дребно хулиганство.
На 9 декември м.г. е била задържана за 13 денонощия, а по второто обвинение е арестувана на 21 декември за още десет денонощия.
Служителите на правозащитните организации уточняват, че разследването срещу Росица е започнало преди повече от година, като тя е била арестувана няколко пъти за административни нарушения, включително за неподчинение на полицията и дребно хулиганство.
Отправянето на подобни обвинения срещу български гражданин в Русия, особено в контекста на войната в Украйна и политическия напрегнат климат, буди сериозни опасения в България и сред правозащитните организации. Това повдига въпроса как ще действа българското външно министерство и дали ще се предприемат ефективни дипломатически мерки за защита на гражданката, за да не се повтори сценарият с българския гражданин, задържан или затворен в Украйна.
Някои анализатори се опасяват, че обвинението и присъдата срещу Росица могат да бъдат използвани като политически инструмент и че рискуваме да „жертваме“ гражданка, ако не се мобилизира достатъчно обществено и дипломатическо внимание.
Такава ситуация би била сходна с онази, която се наблюдава при други случаи на българи в конфликтни региони с наклон към политическо влияние и използване на граждани като заложници.
Към момента няма реакция от българските власти, но очакванията са за дипломатическите усилия и активни преговори с руските власти, оказване на правна помощ и публичен натиск за справедливо отношение към осъдената сънародничка.
