Събитията у нас с концентрацията на цялата власт може по-лесно да се разбере чрез руската/ съветската история и държавен модел.
Кардиналната грешка на Запада, която направи след 1990 г не е, че е възприел либерализма за края на историята. А че игнорира дългите цикли на историята и не можа се поучи от нейните уроци. Най-важният урок бе, че не може да очакваш от унизена бивша велика сила да приеме твоя модел и да бъде част от твоя световен ред. Урокът от 30те и 40те години на 20 век, когато САЩ първо помогна на Сталинова Русия да се индустриализира, а след това да победи Германия на Източния фронт и така да стане най-мощния противник на САЩ не бе научен.
Вярата, че Русия ще последва примерите на победените Германия и Япония след ВСВ бе утопичен – защото Русия не бе реално победена чрез капитулация в Студената война, така че да смени радикално своите елити – а просто бе унизена. И същите елити просто чакаха своето време. Както стана и в България.
Не се изисква кой знае каква психологична подготовка, за да е ясно, че Путин като емблема на тези елити ще търси реванш. А за да го постигне – той просто следва заветите на двамата вождове, които сътвориха Империята на Злото.
На Ленин – за Запада, който сам ще подаде въжето, на което да бъде обесен. И на Сталин – че е нужна перманентна революция в полето на врага, финансирана с неговите пари. А източниците на пари са два, и двата в земята. Първият са карбоните, които Европа да купува. Вторият – както направи Сталин – е селското стопанство, за което е нужна и Украйна. Но не само – Украйна е връзката с Европа и топлите морета.
И Путин – като Сталин – първо реиндустриализира Русия със западни технологии чрез високите цени на нефта от американските войни в Близкия Изток. И след това дойде време за реванш.
У нас – като погледнем назад – почти всичко се копира от Русия. През 90те имахме същата имитация на преход към демокрация, както в Русия. Но понеже тогава беше най-слабия й контрол имахме вероятно и най-близко до западния модел демокрация: ясно очертани два политически полюса с две големи партии. И на два пъти те се ротираха във властта. Но както в Русия, нещата започнаха да се променят с идването на Путин – начело трябва да има цар. А ако няма – силна фигура от службите или армията, която да играе ролята на цар.
Но забележете – този цар или генерал не може да взема сам всички решения. А трябва да бъде контролиран. Това става чрез модела ДПС, който роди мита за “вечния”, най-силния, най-мъдрия политик Доган: спомняте си колко години бе обкичван с това признание. А причината е една – неговата роля на руски резидент му даваше цялата власт на службите и самата държава. Защото никой у нас не искаше да си има проблеми с Русия.
Това е причината за възхода на Пеевски – опитен политически предприемач, който от името на Доган иззе всичките му лостове в защита на интересите на Русия у нас. И затова е неприкосновен. Докато спре да бъде полезен на терен – както Доган.
И както Путин – нашият модел използва парите на Европа, за да укрепне нашата олигархия и да обслужи руските интереси у нас – най-вече в енергетиката и инфраструктурата: достатъчно е да се видят кои са най-големите компании у нас, връзките им с ДПС и няколко олигарси – и навсякъде ще стигнете до Русия.
Това е руският модел за контрол – като България винаги е била първото опитно поле за експорт на модели. Руските олигарси – създадени с легенда за “бизнесмени” – всъщност са агентите на Путинова Русия за влияние по света. Да, у нас не са толкова видни, заради малкия размер икономика – но спомнете си историята на Нефтохим, Булгартабак, Булгаргаз, Булгартрансгаз, БТК, АЕЦ Козлодуй, КТБ, ТВ7, няколко любими за бг и евро обществени поръчки строителни компании – и много други – свързани с руските интереси у нас.
Този модел след това бе екстраполиран по света – благодарение не само на корпоративна, а и политическа алчност на западните елити. Така Путин проникна в сърцето на западните демокрации. И успя с Брекзит и Тръмп да удари двата най-силни стожера на свободния свят.
Рецептата за борба със Злото?
Ахилесовата пета на руския модел автокрация – за разлика от китайския – е зависимостта му от един човек. Реално няма институции, а послушно обкръжение, което започва глутнишка битка за наследството и държавата се срива с тотална анархия. Същото започваме да наблюдаваме в САЩ.
