През последните месеци Румъния показа как може да оптимизира държавните финанси, като инициира мащабно преформатиране на държавните компании. Разчетите до момента показват колосални загуби на държавни пари, а румънският подход е крайно време да бъде приложен и в България, където освен големия брой държавни фирми, сериозен разход на държавни пари са и многобройните агенции и служби, които работят със спорен ефект.
Румънското правителство си е поставило за цел да прочисти държавната собственост, обяви пред медии румънският вицепремиер Оана Георгиу, която информира, че в страната има около 185 напълно неактивни държавни компании, а натрупаните във времето задължения възлизат на около 14 млрд. леи (около 2,75 млрд. евро), съобщават местните медии.
Вицепремиерката, която отговаря за реформата на държавата и подобряване на ефективността на публичните институции, съобщи, че е получила анализ на Министерството на финансите, според който в страната има около 185 изцяло неактивни държавни компании, които съществуват само защото не са закрити в Търговския регистър.
Те не са активни, нямат служители, някои от тях са само сгради и трябва да видим какво да правим с тях“, коментира Георгиу. Тя посочи, че навсякъде по света е направено прочистване в тази сфера, защото „щом една компания има загуби, това означава дефицит за държавата“.
„В дългосрочен план това означава, че всички ние плащаме тези загуби. Трябва да видим какво си заслужава да бъде запазено, кое има смисъл да бъде запазено, кои са стратегическите сфери, в които румънската държава трябва да остане“, каза Оана Георгиу пред ТеВеРе Инфо (TVR Info), пише БТА.
Тя подчерта, че в сферата на енергетиката и отбранителната индустрия държавата трябва да остане основен играч, но „има неща, от които трябва да се откаже или да работи в партньорство, което да осигури необходимата ефективност“.
Вицепремиерката посочи, че в течение на времето са
натрупани загуби в размер на 14 млрд. леи (около 2,75 млрд .евро).
Четирипартийното коалиционно правителство на премиера Илие Боложан предприе серия от мерки за икономии за овладяване на прекомерния дефицит, който през 2024 г. достигна 9,3 процента от брутния вътрешен продукт – най-високото равнище в ЕС.
Страната се е ангажирала да намали дефицита до 8,4 процента от БВП през 2025 г. и до около 6 процента от БВП през 2026 г.
Преструктурирането на държавните компании в Румъния започна в края на миналата година. Вицепремиерът Георгиу обяви през ноември, че реформата ще започне с пилотен проект, включващ 10 държавни компании.
„Реформата на държавните компании е необходимост“, изтъкна миналата година премиерът Илие Боложан, който посочи, че 27 държавни компании са в тежка ситуация и имат загуби от над 6 милиарда леи (еврото се разменя за 5,08 леи), а други 83 имат неизплатени задължения на стойност 6,5 милиарда леи, 30 процента от които са към държавния бюджет.
На пресконференция на 21 ноември той заяви, че всички държавни компании, които имат големи загуби и не могат да станат печеливши, ще трябва да бъдат закрити, съобщи изданието Профит.
А тези, които трябва да бъдат запазени по стратегически причини, ще трябва да бъдат реорганизирани по такъв начин, че да нямат нужда непрекъснато от обществени средства, обясни премиерът.
„Само през 2024 година те са инкасирали над 8 милиарда леи субсидии и всяка лея, която бъде спестена от тези субсидии, можем да насочим към образованието, здравеопазването или други инвестиции“, заяви още Боложан, като изтъкна, че ако „ако не се намесим, ще продължи да съществува една черна дупка“.
Той уточни, че за целта ще бъде създадена работна група, която ще бъде координирана от вицепремиера Оана Георгиу.
Румънските медии коментираха, че стотици държавни компании както на централно, така и на местно ниво са изправени пред
риск да бъдат закрити или реорганизирани заради лоши резултати и натрупани дългове.
Според данни, цитирани от телевизия ПроТВ, списъкът на компаниите със сериозни загуби включва товарния железопътен оператор ЧеФеРе „Марфа“, енергийния комплекс Електрочентрале Крайова, фармацевтичната компания „Унифарм“, букурещката топлофикационна компания Термоенерджетика, оператора на метрото Метрорекс, енергийния комплекс „Валя Жиулуй“ и други.
Имаме 1502 държавни компании, от които 230 са централни компании, а 1272 – местни. От тях 83 имат исторически дългове от около 14 милиарда леи“, заяви на днешната пресконференция вицепремиерът Оана Георгиу, цитирана от телевизия Диджи 24.
Тя посочи, че ще бъде съставен единен регистър на държавните компании, а до следващото лято най-малко три от тях ще бъдат листвани на борсата. В момента 48 държавни компании са с временни ръководства и предстои нов процес на селекция, като до 31 март 2026 г. те ще имат окончателно избрани ръководства, добави тя.
В отговор на въпрос колко румънци могат да загубят работните си места в резултат на това, вицепремиерът посочи, че „това не е целта на реформата“, но призна, че вероятно ще се наложат някои съкращения на персонал.
„Опитваме се да направим ефективна румънската държава и държавните компании, което носи ползи на всички граждани на Румъния, защото тези пари, които се губят в държавните компании, се губят от нашия общ бюджет“, изтъкна тя.
По думите й след консултации с министерствата на енергетиката и транспорта предстои да бъдат избрани първите десет компании, които ще бъдат обект на реформата.
Румънската редакция на радио Свободна Европа съобщава, че според данни на Националната агенция за данъчна администрация (ANAF) в края на октомври 249 държавни компании са дължали на държавата
над 9,4 милиарда леи и те са били уведомени в началото на ноември,
че ANAF ще предприеме предвидените от закона мерки за възстановяване на тези средства, включително принудително изпълнение.
Една от застрашените от ликвидация компании е товарният жп оператор ЧеФеРе „Марфа“ (CFR Marfă), отбелязва изданието, позовавайки се на интервю на премиера Боложан от миналата седмица. Компанията, която има около 3000 служители, е регистрирала загуби от над 1 милиард леи за последните пет години, оборотът й трайно спада, а дългът й към данъчната служба възлиза на близо 433 милиона леи.
Мястото й ще бъде заето от нова държавна компания, която Министерството на транспорта подготвя от близо две години: Карпатика Феровиар (Carpatica Feroviar) и това се очаква да се случи най-късно до 31 декември 2025 г., отбелязва изданието.
Решението на румънското правителство да пристъпи към цялостна ревизия и преструктуриране на държавните предприятия е резултат от натрупвани с години структурни дефицити, управленска инерция и политическа толерантност към неефективността в публичния сектор. Десетки държавни компании в Румъния съществуват формално, без реална икономическа дейност, с натрупани загуби и задължения, които в крайна сметка се поемат от държавния бюджет.
Тази стъпка е ключова не само за стабилизирането на публичните финанси, но и за възстановяването на доверието в държавата като собственик и регулатор. Прочистването на неактивни компании, закриването на хронично губещи структури и реорганизацията на стратегическите предприятия имат потенциала да освободят значителен публичен ресурс, който да бъде пренасочен към образование, здравеопазване и инвестиции с дългосрочна добавена стойност. В по-широк план реформата цели да прекъсне порочната практика държавните дружества да служат като политически буфери за заетост, неефективни субсидии и непрозрачни назначения, вместо като инструменти за изпълнение на ясни икономически и обществени цели.
Румънският пример е показателен и за България, където държавните предприятия също често акумулират загуби, задължения и зависимости от бюджета, без системна оценка за тяхната ефективност и стратегическа необходимост. Урокът от Букурещ е, че реформата не започва със съкращения, а с пълна инвентаризация, прозрачност и политическа готовност да се признае проблемът. В този смисъл румънската ревизия може да служи като ориентир за София – както по отношение на фискалната дисциплина, така и по отношение на изграждането на по-отговорен модел на държавна собственост, при който обществените средства се управляват с ясни критерии за ефективност, отчетност и обществен интерес.
