Според Димитър Радев, управител на Българската народна банка (БНБ), ролята на еврото в съвременния глобален контекст ще продължи да расте, особено в светлината на промените около долара, които оказват влияние на международната парична система. Той изразява това мнение в интервю за Блумбърг.
„Събитията, засягащи долара, безспорно променят международната парична среда“, коментира Радев. „Важен въпрос е дали ще се създадат условия – институционални и политически – които да насърчат тази трансформация в политиката на еврозоната“, добавя той.
Радев, който от 1 януари следващата година ще бъде част от Управителния съвет на Европейската централна банка, подчертава нуждата ЕЦБ да обърне повече внимание на политическите събития, тъй като те все по-често водят до несигурност и системни рискове.
„Тази тема е важна за централните банки в техните анализи. Политическите събития, на местно и глобално ниво, вече са неотменна част от рисковата среда, в която работим“, обяснява Радев.
По отношение на решенията на ЕЦБ за паричната политика, Радев споделя, че не очаква радикални промени, подчертавайки, че бъдещите корекции на лихвените проценти трябва да отразяват международния контекст и баланса на рисковете, включително тези, произтичащи от търговията и геополитическите обстоятелства.
На въпрос дали се идентифицира с „ястребовия“ или „гълъбовия“ лагер в Управителния съвет на ЕЦБ, Радев, който от септември ще участва като наблюдател на заседанията, отговори, че „никога не е давал ясна позиция по този въпрос“ и не планира да го направи и сега. Той допълва, че неговата гледна точка, формирана от дългогодишния му опит в паричната и фискалната политика, остава последователна.
„Този подход неизбежно води до по-консервативен стил, базиран на строго тълкуване на задачите на централната банка“, заявява той.
Според Радев, опитът му с планираната икономика, която е била в сила в България преди 1989 г., показва как не трябва да се реализират фискалните и паричните политики.
„Имам пряк опит с начина, по който фискалната и паричната политика бяха управлявани в системата на централното планиране“, отбеляза той. „По-конкретно, разбирам какво не трябва да се прави в тези области. Този опит е ценен – служи като напомняне за избягване на грешките“, завършва Димитър Радев.
