Начало Водещи Родени с „късмет“: Как двама мъже разбират, че повече от 50 години...

Родени с „късмет“: Как двама мъже разбират, че повече от 50 години живеят с чужди семейства

114
Родени с „късмет“: Как двама мъже разбират, че повече от 50 години живеят с чужди семейства

Пет години отнема на Клерънс Хайнс, за да докаже с ДНК тест съмненията, които глождят съвестта му години наред – че е израснал в чуждо семейство без никой да подозира за това и че най-щастливите му спомени от детството с братята, сестрите и родителите му би трябвало да принадлежат на друг човек.

Клерънс Хайнс и Крейг Айвъри са родени в университетската болница на  Нюфаундленд „Come By Chance“ – „родени с късмет“ или „дошли по случайност“. Името на болницата иронично обобщава историята, с която двамата мъже са живели повече от 50 години без дори да подозират.

Плетеницата от събития започва да се разплита постепенно по една случайност.

През 2014 година Крейг Айвъри празнува 52-я си рожден ден. Това става на работното му място в предприятие на брега на Нюфаундленд. Никой не подозира, че в същия ден отбелязва рождението си и друг работник в предприятието – Клерънс Хайнс.

Той също навършва 52. Двамата не се познават. Те дори не са се виждали никога преди това.

По някаква причина в студения 8 декември 1962 година съдбите на две бебета ще бъдат разменени завинаги и това ще бележи живота им. Двете пеленачета ще поемат по пътя към дома, но не този на техните биологични семейства.

Бебето Айвъри е изпратено в Хилвю, при родителите на Хайнс, а бебето Хайнс е изпратено в Свети Бернард, в биологичното семейство на Айвъри. Делят ги повечеот 160 километра.

Но двете семейства имат много общи неща помежду си –

домовете им са в провинциалната част на Нюфаундленд. Крейг Айвъри е третото от общо седем момчета и едно момиче в семейството. Клерънс Хайнс има двама братя и четири сестри.

Израснах в добро и щастливо семейство. Аз и Клерънс сме израснали в семейства с равни възможности. Добри семейства. С добро възпитание. С добри родители“, разказва в едно от интервютата си Крейг Айвъри.

Но това не означава, че случилото се с двамата няма значение.

Имах прекрасен живот, не бих заменил живота си за нищо на света, но все пак усещам, че нещо не е на мястото си“, споделя той.

Ранни съмнения

За това какво може да е белязало съдбата на двете семейства има податки през годините, които обаче са останали почти незабелязани.

Висок, рус със светла кожа, Крейг Айвъри израства сред братята и сестрите си, които обаче са с тъмна кожа и коси.

„Всички бяха с тъмна кожа, аз бях по-висок от тях“, спомня си Крейг.

Въпроси витаят и в семейство Хайнс.

Докато работи в петролна рафинерия през 1990-те години, с Клерънс Хайнс често е имало случаи, в които непознати хора го заговарят, обърквайки го с друг човек. В един от случаите той дори е бил объркан с член на семейство Айвъри.

Той си спомня за случая, при който непознат работник от предприятието, в което работи, го потупва по рамото, наричайки го „Клифърд“ и го пита какво прави тук.

В действителност по-късно ще се окаже, че Клифърд Айвъри е негов кръвен брат, с когото той никога не се е виждал.

А приликите между двамата са удивителни – освен в чертите на лицето, и двамата имат мустаци, които поддържат по един и същи начин.

Съдбата се отнася още по-иронично към двете семейства. В периода на няколко десетки години хиляди напускат Нюфаундленд, в търсене на нови възможности.

Семействата Хайнс и Айвъри обаче остават. Повечето от членовете им са заети в петролната индустрия, като по-късно се присъединяват към проекта „Хеброн“ през 2014 година.

Мрежата започва да се разплита именно през 2014 г., когато съпругата на Крейг –

Трейси Айвъри, която също се е присъединила към този проект, забелязва зашеметяващата прилика между Клерънс Хайнс и брата на съпруга ѝ Клифърд.

„Един ден тя дойде при мен и каза: „Крейг, знаеш ли, че тук работи един човек, който има удивителна прилика с братята ти“, спомня си Крейг Айвъри.

Същото нещо е чувал и бригадирът Клерънс Хайнс.

„При мен са идвали хора, които са ми казвали, че в предприятието работи човек, който прилича досущ на брат ми, и че има мустаци като неговите“, разказва той.

И си спомня случая, при който попитал съпругата на Крейг какво е фамилното име на мъжа ѝ и тогава ѝ разказал, че е имал случай през 1993 година, когато са го объркали с член на семейство Айвъри.

„Но бързо изтриваш от спомените си такива случаи. Често се случва някой да бъде объркан с друг човек“, допълва историята Хайнс.

В деня, в който Крейг Айвъри празнува рождения си ден Хайнс казва на Трейси, че самият той е роден на същата дата. Тя го попитала: „Къде си роден“, а той отговорил: „В „Come By Chance“.

„И точно тогава разбрах, че нещо не е наред“, спомня си Трейси.

За съпруга ѝ до този момент въпросите и съвпаденията не били съвсем неочаквани, но когато научил, че двамата с Хайнс споделят една рождена дата и едно и също болнично заведение, въпросителните започват да се роят.

А с тях и основният: Трябва ли да продължават да дълбаят в тази история?

Бремето било непоносимо. Крейг Айвъри започнал свое проучване и намерил онлайн няколко статии за хора, които били разменени при раждането им.

Следващата стъпка, която предприел Крейг, е да направи ДНК тест и да го сравни с този на един от братята си. Резултатите били безпощадни: двамата нямат един и същи баща.

Но какво трябвало да означава това? Отговорите на този въпрос не били много.

Към този момент главите на двете семейства Хайнс и Айвъри вече били покойници, като оставала възможността да се направи сравнение на ДНК с някой от живите членове на семействата.

И очакваното се случило – тестовете показали пълно съвпадение. Така Крейг Хайнс разбрал, че всъщност истинското му семейство е семейство Айвъри.

След като стигнал до това заключение Крейг изпаднал в депресия. Не излизал от дома си със седмици. Имало дни, в които не ставал от леглото си, а в други, най-далечното място, до което отивал, било кухнята.

„Това определено промени живота ми коренно. Израстваш в едно семейство, споделяш 56 години от живота си с него и тогава изведнъж разбираш, че това не е твоето семейство. Родителите ти са починали без дори и да подозират какво се е случило през всички тези години“, разказва Крейг.

„Постоянно си задаваш въпроси: Как би изглеждал животът ми с друго семейство? Къде щях да съм днес и какво щях да правя? Как би се развил животът ми, ако бях израсъл в друго семейство? Как са изглеждали родителите ми?“, продължава да задава въпроси той.

Оказва се, че има и други подобни случаи на разменени бебета в болница „Come By Chance“.

Такъв е случаят на Мюриел и Сесил Стрингър, които разбират, че от болницата им предали грешното бебе. Това станало в същата година, когато е станала и размяната на бебетата на Айвъри и Хайнс.

Семейство Стрингър днес разказват, че са забелязали грешката по време на дългия път от болницата до дома им в Тринити Бей. Те забелязали, че бебето изобщо не прилича на това, което първоначално са видели непосредствено след раждането.

Подозренията им се потвърдили, когато видели, че на родилната гривна е изписано друго фамилно име.

Говори се и за други подобни случаи, които обаче не могат да бъдат разкрити.

Обяснението за това, което се е случило през 1960-те години в университетското лечебно заведение, се дава частично от разследването на журналиста Люк Куинтън, който тръгва по следите на историите.

Оказва се, че по това време болницата не разполага с достатъчно помощен персонал.

Тогава има една старша сестра и едва няколко помощници, повечето от които са момичета, ненавършили 16 години. Едно от предположенията е, че неопитността и липсата на подробно разписан протокол, са част от причините, които са довели до допускането на съдбоносни грешки.

Години по-късно, това което Крейг иска, е местното правителство да поеме вината и да се извини за това, което е позволило да се случи на двете семейства. Днес болницата, в която са родени двамата мъже, не съществува, а малцина от останалите живи от персонала в нея, отказват да говорят.

Оказва се, че срокът, в който пострадалите биха могли да предявят претенции за нанесени щети, е изтекъл години преди двете семейства изобщо да разберат какво им се е случило. Това, което могат да направят, е правителството да направи изключение за тях и да им позволи да заведат съдебен иск срещу здравните власти.

Единственото, което към момента те са получили, е официално извинение.

Материалът е направен по публикации в CBC и на базата на подкаста „Come By Chance“.