На 6 ноември 1890 г. в София се ражда голямата българска художничка Бистра Винарова, творец от художествения авангард между двете световни войни.
Бистра Винарова расте в столицата на България, която в края на XIX и началото на XX век с бързи стъпки се модернизира – австрийски, чешки, немски, а по-късно и български архитекти, инженери и художници извайват облика ѝ на европейски град.
Преустроен и модернизиран е Княжеският дворец, открива се част от сградата на Народното събрание, започва строителството на Софийския университет, построени са Лъвов и Орлов мост, изгражда се и най-големия софийски парк – Пипиниерата (по-късно Борисовата градина). От 1900 г. София светва, тръгват и трамваите.
Европейската динамиката се предава и на българската столица.
Бистра Винарова се ражда в семейството на генерал Върбан Винаров и Елисавета (Елиза) Вълкович-Винарова.
Дядото на Бистра Винарова по майчина линия доктор Георги Вълкович Чалъков – лекар хирург, политик и дипломат, роден в Одрин през 1833 г. – произхожда от големия копривщенско-пловдивски род Чалъкови. Постигнали значим икономически и финансов успех, представители на фамилията са църковни ктитори и просветни дарители. Д-р Вълкович е син на Вълко Куртович Чалъков (Мали Вълко) (1788 – 1837) – деец на църковното движение и дарител.
Синовете на Мали Вълко Никола и Атанас приемат фамилното име Чалъкови, а Георги и Александър – Вълкович.
Георги Вълкович завършва Военномедицинското училище в Цариград (1857), специализира в Париж. Директор на болницата „Хайдар паша“ в Цариград, достига чин полковник от Османската армия. По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. е интерниран в Дамаск, след което напуска службата на имперски военен лекар и се завръща в България.
В България д-р Вълкович е един от водачите на Консервативната партия и депутат в Учредителното и в Първото Велико народно събрание (1879). Два пъти е директор (министър) в Директорията на Източна Румелия. По време на режима на пълномощията (1881 – 1883) е министър на външните работи и изповеданията и председател на създадения тогава Държавен съвет (1883). По време на Сръбско-българската война (1885 – 1886) д-р Вълкович е директор на всички военни болници.
От 1887 г. започва дипломатическата кариера на д-р Вълкович. По време на правителството на Стефан Стамболов е назначен за дипломатически представител на България в Цариград. През 1892 г. става жертва на покушение от противници на Стамболовата политика (организатор е роденият в Ресен Наум Тюфекчиев). До д-р Вълкович в предсмъртните му часове е дъщеря му Елиза. Траурно шествие има в османската столица, а в Пловдив е изпратен тържествено от българския политически и културен елит в присъствието на княз Фердинанд и неговата майка княгина Клементина.
Бабата на Бистра Винарова Елена Чалъкова-Вълкович е дъщеря на Георгаки Стоянович Чалъкоглу (Чалъков) (1815 – 1882), виден пловдивски деец от борбата за църковна независимост, участник в създаването и управлението на Българската екзархия, член на Държавния съвет на Османската империя (1877).
Елена е сестра на Стоян и Никола Чалъкови, на Милка Золотович, Зоя Бракалова и Райна Алтънова – известни български фамилии от края на XIX век, оставили диря в българската политика и култура през първата половина на ХХ век.
Родители на бащата на Бистра Върбан Винаров са Никола Станчев Шарапчията (шарап – вино) и София Малчооглу (Малчева). Дядото Никола Шарапчията, роден в Долна Студена, се заселва в Русе в първата половина на XIX век и се занимава с производство и търговия на вино. София Малчева е една от основателките на женското дружество „Ступанка“.
Семейството има 5 деца – Мария, Петър, Върбан, Аника, Тонка, в различна степен оставили следа в историята на град Русе и на България.
Публикацията е във връзка с изпълнение от Фондация „Пигмалион“ на проект BG- RRP-11.020-0041 „Между изкуството и паметта за Бистра Винарова и Симеон Радев“ по договор за финансиране по схема за безвъзмездна помощ с две сесии „Създаване на български продукции и копродукции в сектора на КТИ и промотирането им на европейските и международни пазари за изкуства“ от Плана за възстановяване и устойчивост.
Повече за проекта за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – четете тук.
