По време на комунизма една песен по текст на Георги Кирков се пееше по първомайските манифестации – „Дружна песен“. Във втория куплет се пееше „Повдигнете си челата, о, герои на труда“. Но всъщност в оригинала е „роби, роби на труда“. Комунистите мрат да преправят песните, дори когато са писани от техни.
При социализма роби няма. Има само герои на труда. Като във вица. При капитализма има експлоатация на човека от човека. А как е при социализма? – При социализма е обратното.
При комунизма 1 май беше голям празник, почти наравно с 9 септември и 7 ноември. Голям празник е и сега по време на това, на което другарите му викат капитализъм. Почти наравно с Великден и Рождество.
Но трудът в България и по онова време не се ценеше, и сега не се цени.
И по онова време другарите измъкваха парите от „творците на благата“ и ги туряха по личните си сметки или разпиляваха в безумни проекти, и в днешно време е така.
Само че тогава бяхме в лагер и нямаше мърдане. А днес светът е отворен и за нас.
Подценяването на труда е в основата на всичките ни днешни ядове – като се почне от негативизма на българина и се стигне до демографската криза.
Бившата еврокомисарка Кристалина Георгиева, която би трябвало да е достоверен източник, учена и компетентна жена, каза преди време, че производителността на труда в България е едва от около половината от средната за ЕС и трябва да се вдига, та да догонваме стандарта на европейците.
Да, на половината, ама средната заплата в България е около четири пъти по-ниска от средната за ЕС. Значи работим наполовина, ама получаваме четири пъти по-малко. А пък цените, с малки изключения, не са на 50 %, ами направо на 100, че понякога и на 110-120.
Елате в България, канят инвеститорите българските политици и бизнесмени. Тук трудът е евтин. И се гордеят с това.
Ама нещо инвеститорите не са се избили да идват.
Евтиният труд съсипва перспективите пред България. Той е пречка за иновациите, стимул за емиграция, основание работата да се претупва, мотив за кражби.
Западният капитализъм е устойчив и успешен, понеже капиталът и трудът, вярно, след дълга и пълна с противоречия история, някак си са успели да поделят благата в относително приемлива и за двете страни пропорция.
Ние за съжаление, сме далеч от това постижение.
Повдигнете си челата, роби, роби на труда…
